Постинг
21.07.2013 16:19 -
Непознати
Автор: zabavnata
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1519 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 21.07.2013 17:06
Прочетен: 1519 Коментари: 2 Гласове:
4
Последна промяна: 21.07.2013 17:06
- Ти за коя се мислиш? - Наско и крещеше злобно в слушалката. Нямаше представа, че може да е толкова агресивен, защото никога не и беше държал такъв тон. Изглеждаше едновременно притеснен, уплашен и даже зъл. Все едно се караше на дъщеря си.
Вики се сви на кълбо и почувства студ и болка. Защо? Единствен въпрос без отговор.
- Насе, не усложнявай повече нещата. Всичко приключи и искам да си останем приятели.
- Аз ли ги усложнявам? Аз ли?! - гласът му стана метален и убийствено патетичен. - Ти госпожичке, на ясно ли си, че никой не може да си играе с мен на иди ми, дойди ми? Имах планове за нас и дори пуснах молба за развод.
- О, съжалявам. - Вики беше напълно искрена. - Спри това безумие. Не знаех, че аз съм причината...
- Не, не ти. - гласът му неочаквано стана мек и топъл. - Дългите бракове понякога уморяват.
- Виж, Наско, аз, аз... Мисля, че има друг човек, който не мога да прогоня от мислите си и не мога да продължавам да ви лъжа и двамата. Ти имаш работата си, чудесна съпруга и две прекрасни, пораснали деца. Аз също имам право на избор и да изградя собствено семейство.
- Можеш! Можеш да го направиш с мен. - пореден, отчаян крясък.
- Мога, но не искам. Не искаш децата на детската площадка да ти казват дядо, нали? Освен това вероятно скоро ще имаш собствени внуци, които ще те радват. Аз искам да изживея трепета на майчинството и да изградя дом, без да се налага да руша чужд. Не искай това от мен!
Вики затвори и заплака. Телефонът продължаваше да звъни напористо. Тя изключи звука и се опита да заспи. Напразно. Чувстваше се гадно за това, че си играше с нечии чувства. Ако той я бе нарекъл с обидни думи и се бе отказал от нея щеше да е истинско облекчение. Защо всичко се обръщаше против нея и трябваше да се бори като удавник с триметрови вълни?
"Коя съм аз?". Една гаменка, която може да си позволи да целуне непознат човек в асансьор, да бъде любовница на друг, доста по-възрастнен и да се държи на положение в изискан ресторант не може да бъде нищо друго освен кучка. Сълзите вече не бяха достатъчни и леки хрипове допълваха чувството на отчаяние и безпомощност. Една хлапачка завинаги се разделяше със своето минало и от тук на сетне беше решила да продължи с достойнство, като нов човек.
............................................................................................................................................
- Докторе, тя бълнува. Това нормално ли е?
- В нейното състояние, мисля, че да. - вертикална бръчка разполови челото на лекаря.
- Говори ли за случката или се затваря в себе си?
- По-мълчалива е от обикновено и сменя темите. Не, за случката избягва да говори.
- Мисля, че и е време да се връща на работа. Сеансите при колегата да продължат поне още два месеца, а при необходимост и по-дълго.
Даниела изпрати доктора до входната врата и пъхна в ръката му петдесетачка.
Щеше да направи и невъзможното, но детето и нямаше да стигне до психиатрична клиника. Господи, само това не!
Вики се сви на кълбо и почувства студ и болка. Защо? Единствен въпрос без отговор.
- Насе, не усложнявай повече нещата. Всичко приключи и искам да си останем приятели.
- Аз ли ги усложнявам? Аз ли?! - гласът му стана метален и убийствено патетичен. - Ти госпожичке, на ясно ли си, че никой не може да си играе с мен на иди ми, дойди ми? Имах планове за нас и дори пуснах молба за развод.
- О, съжалявам. - Вики беше напълно искрена. - Спри това безумие. Не знаех, че аз съм причината...
- Не, не ти. - гласът му неочаквано стана мек и топъл. - Дългите бракове понякога уморяват.
- Виж, Наско, аз, аз... Мисля, че има друг човек, който не мога да прогоня от мислите си и не мога да продължавам да ви лъжа и двамата. Ти имаш работата си, чудесна съпруга и две прекрасни, пораснали деца. Аз също имам право на избор и да изградя собствено семейство.
- Можеш! Можеш да го направиш с мен. - пореден, отчаян крясък.
- Мога, но не искам. Не искаш децата на детската площадка да ти казват дядо, нали? Освен това вероятно скоро ще имаш собствени внуци, които ще те радват. Аз искам да изживея трепета на майчинството и да изградя дом, без да се налага да руша чужд. Не искай това от мен!
Вики затвори и заплака. Телефонът продължаваше да звъни напористо. Тя изключи звука и се опита да заспи. Напразно. Чувстваше се гадно за това, че си играше с нечии чувства. Ако той я бе нарекъл с обидни думи и се бе отказал от нея щеше да е истинско облекчение. Защо всичко се обръщаше против нея и трябваше да се бори като удавник с триметрови вълни?
"Коя съм аз?". Една гаменка, която може да си позволи да целуне непознат човек в асансьор, да бъде любовница на друг, доста по-възрастнен и да се държи на положение в изискан ресторант не може да бъде нищо друго освен кучка. Сълзите вече не бяха достатъчни и леки хрипове допълваха чувството на отчаяние и безпомощност. Една хлапачка завинаги се разделяше със своето минало и от тук на сетне беше решила да продължи с достойнство, като нов човек.
............................................................................................................................................
- Докторе, тя бълнува. Това нормално ли е?
- В нейното състояние, мисля, че да. - вертикална бръчка разполови челото на лекаря.
- Говори ли за случката или се затваря в себе си?
- По-мълчалива е от обикновено и сменя темите. Не, за случката избягва да говори.
- Мисля, че и е време да се връща на работа. Сеансите при колегата да продължат поне още два месеца, а при необходимост и по-дълго.
Даниела изпрати доктора до входната врата и пъхна в ръката му петдесетачка.
Щеше да направи и невъзможното, но детето и нямаше да стигне до психиатрична клиника. Господи, само това не!
"ТРИСТАХИЛЯДНА АРМИЯ НА ТРУДА"
Einige grоеssere Verluste im Zusammenhan...
"Прочетох писмата ти от Пастух
Einige grоеssere Verluste im Zusammenhan...
"Прочетох писмата ти от Пастух
-притча за всички нас!
цитирайОпитвам се да разбера героите си и да стигна извън границата на общоприетото. Хората по природа са зли и обичат да слагат етикетчета, да заклеймяват. Има ли нещо лошо в това, че всеки търси топлинка и разбиране независимо от социален статус и положение в обществото?! Едно дете, което се е загубило в лабиринта на живота и продължава да търси себе си и "правилното". Това е Вики и аз я харесвам въпреки слабобостите или може би именно заради тях. Та кой е съвършен? Ако тя се пребори със страховете си това вече ще бъде истинска победа.
Благодаря ти, че се отби. Хубав ден!:)
цитирайБлагодаря ти, че се отби. Хубав ден!:)
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.