На практика още от следващия ден след срещата в Бояна Иванов беше назначен като шеф на отдел "Маркетинг и реклама" във фармацефтичната фирма. Много бързо действаха тези момчета, а пък и работата не търпеше отлагане.

Ден първи.
Иванов разгледа критично новия си кабинет и се зарадва на идеята, че това е само временно, тъй като се налагаше да работи под прикритие. Надяваше се да се справи за десет дни, тъй като това беше една от лесните задачи. Георгиев изрично го предупреди, че работата е секретна и за нея не са уведомени тези по-нагоре. Винаги имаше и някой по-нагоре. Там нещата често се разминаваха и беше на кантар чие решение ще надделее.
Телефонът иззвъня напористо.
- Иванов, как върви рекламата?
Иванов се усмихна и погледна през прозореца на деветия етаж.
- Лекарствената индустрия няма да спре да продава дори и без реклама. Георгиев, защо не се качиш?
Дори и от тази височина се забелязваше един червен опел.
- Не, не... Искам отчет ден за ден, не по-късно от 18 часа. Не пропускай контакт с обекта и не забравяй задачите. Тази няма да я вербуваш, а ще я отстраниш, ще я държиш по-далече от хората ми. Ако за 30 дни не успееш знаеш какво трябва да направиш.
Иванов поклати глава. Инжекция, нелеп инцидент, ревнив "любовник".... Той трябваше да избере, но мишената трябваше да бъде отстранена.
30 дни и нито час повече. Още 4 часа до времето за обяд. "Монтерей" щеше да бъде заменен с обяд в заводска столова с купони. Иванов поклати глава невярващо и обърна театрално ръце.
- Да влизаме в роля, братле! Тина, пази се! - с тези думи той се завъртя на пети и зализа момчешкия си перчем.
Предстоеше му уж случайна среща.

Много интригуващо! Интересно ми беше да прочета!

Да видим с какво една обикновенна женица е станала обект на службите и "заплаха за националната сигурност" . Ще я пречупят ли "кукловодите" или ще я отстрелят? Кои са хората, които се крият зад накакъв номер?
ПП. Историята е измислена и няма прилика с действителни лица и събития.