Тина изключи машината и се отправи към стаята за преобличане. С тези дрехи приличаше на космонавт. Бяла престилка, маска, калцуни. Стерилното облекло тук беше задължително. Тя свали работното си облекло и обу черни ботушки и поизбеляло червено палто. Харесваше комбинацията от огнени цветове с черно. Днес беше решила да хапне нещо извън столовата.

Иванов се оглеждаше за Тина, защото разполагаше с инфо как изглежда. Той държеше в ръцете си табла с някакъв обяд от първо, второ и трето. Внезапно погледна през запотеното стъкло и видя как "обекта" минава покрай столовата, подминава и се изнизва през портала.
"Мамка му! Какъв отчет да дам сега?" .  Той остави недокоснатата храна на шублера за мръсни чинии и почти тичешком я последва.
Слава богу, че постъпи така. Видя я как пресича булеварда и влиза в някаква проста шкембеджийница. До преди няколко секунди си мислеше, че няма по-лошо място от работнически стол, но ето че се беше излъгал. Нямаше намерение да влиза в занемарената шкембеджийница, но с това рискуваше да пусне празен отчет. Георгиев нямаше да му го прости.
"Дано по-бързо свърши този глупав цирк!". Той сбръчи нос и влезе в задимото помещение. Взе си тройка кюфтета и една салата, обичайната поръчка на повечето маси и се отправи към масата на Тина.
- Извинете, има ли едно свободно място?
- Има цели три. - тя посочи празните столове. - Заповядайте!
"До тук добре. Ами сега?"
- Кюфтетата са мазни. - изтърси първата глупост, която му дойде на ум.
- Знам. - Тя вдигна рамене. - Решението е да си носите домашна храна, да ползвате служебния стол или да свикнете с ранитидина.
- Боя се, че не съм добър готвач, така че може би ще хапвам супички ето там. - той посочи завода от другата страна на булеварда.
- Е, за седем години съм разучила менюто на изуст. Супа топчета или пилешка? - тя се усмихна. Един декемврийски лъч се отрази в очите и Иванов забрави мислите си.
"Мисия, Иванов. Мисия." - скара си се сам на ум.
- Ще ги редувам. И Вие ли работите там? - поддържаше разговора с глуповато очарование.
- Да. - тя кимна.
- Искате ли да обядваме утре заедно? Нали няма да оставите един нов колега да обядва изолиран от другите?
Той беше наистина забавен.
- Мисля, че сте доста комуникативен и няма да е проблем да се впишете в картинката.
В кой отдел работите?
- В администрацията, занимавам се с реклама.
- Ааа, "Белия дом". - усети лека вреждебност в поведението и.
- Моля?
- Нищо. Това е тук, между нас. Вашата сграда сме я кръстили така по между си.
"Ваша. Наша. Къде сбърках?"
- А Вие къде работите?
- О, аз съм от пчеличките. Работя в ампулен цех. Сега пълним "спазмалгон".
- А какъв е пазарният дял на продажбите за вътрешния и за външния пазар на това лекарство? - Иванов попита чистосърдечно.
Тина вдигна рамене.
- От къде да знам. Аз само работя тук. Първа, втора, нощна. Беше ми приятно, господин ... - тя млъкна.
Той подаде ръка.
- Иванов.
- Тина.- Тя не обичаше хората от "Белия дом" заради нереалната им представа за живота.
- Тина коя?
- Просто Тина. Обедната ми почивка свършва след 5 минути.
- До утре, Тина.
Тя не се обърна повече. Иванов се замисли коя задача е по-трудна - да я отдалечи от 16825 или да я убие. Хич не му се връзваше тази жена да е заплаха за някого. Георгиев е изтрещял окончателно и явно има нужда от психиатър.
Вече бяха уредили жилище на Иванов под наем на две преки от нейната гарсониера. Толкова труд за една проста женица, със скучен ден, без каквато и да е власт, работеща на заплата при някое от "нашите" момчета. Възникна един несъществен въпрос. Защо Георгиев искаше да я елиминира в случай, че не я отдалечи завинаги от 16825. Щеше ли да липсва на някого тя? На кого ли? Ако не я отстранеше и не я убиеше какво щеше да стане с нея, с него? Щяха ли да пуснат други убийци по петите им? Един несъществен въпрос доведе от поредица от много други.
По същото време Георгиев отпиваше от кафето си в Зимната градина на хотел "Кемпински".  Той знаеше, че Иванов ще се справи, ако ли не 16825 щяха да разчистят.
Почувства топлина, която се разливаше по цялото му тяло. Някаква миска го очакваше в стаята горе. "Ами да почака. Аз сега съм зает."

Не за друго, ами да е сигурно!

Така де... знаеш как е...

ТПГБРей

Има ли избор? Ако не изпълни заповед - отиват си и двамата. Знаеш как е. Ако я убие пак могат да му светят маслото, защото знае кой е поръчителят. Историята познава много такива случки. А онези, могъщите виждат "враг" дори в сенките си. Те са ходещи трупове, макар да имат най-могъщите империи посредством свои марионетки.
Изчакай, Рей. Самата аз не знам какво ще се случи по-нататък.