16825 беше отдел за специални поръчки. Официално не фигурираха никъде. Не се числяха нито към НСО, нито към ДАНС, нито където и да било. Все едно не съществуваха. За тяхното съществуване знаеха само генералите и разбира се президентът. Там бяха най-добрите. Не добрите, а най-добрите! Имаха специални тактически и военни умения, ползваха свободно по няколко езика, боравеха с различни оръжия супер точно и бързо.
Последните двама - Мина и Иван бяха медалисти на страната по бойно самбо. Май имаха отличия и от международни турнири. Останалите бяха на различна възраст от 25 до 56 години. Всички те бяха добре обучени войници, но ходеха цивилни, а официално всеки един от тях имаше легален бизнес, дори "бебетата". Иван и Мина вече имаха две спортни школи, където самите те бяха инструктори. Предстоеше им да открият луксозен фитнес в полите на Витоша със спа център. Пламен официално беше готвач и имаше два разработени ресторанта. Владимир въртеше фирма за транспорт и логистика. Димитър имаше строителна фирма, а изпълняваше проекти и извън страната. Калина работеше като социален работник, но имаше малко кафене. Стоян беше психиатър и кабинета му просто процъфтяваше. Светльо имаше автосервизи и бензина сякаш беше в кръвта му. Самият той обичаше да човърка по скоростните кутии.  Деветият от групата - Явор беше ходил на мисии в Камбоджа и Ирак, рейнджър, чийто умения по нищо не отстъпваха на останалите. Жоро... Ами той беше  бивша барета и името му често се появяваше в криминалните колонки на жълтите вестници. Някак все минаваше между капките и никой не знаеше за чадъра, който генералите бяха разпънали над него.
Вечната хармония, доброто и злото. Обичаше да рисува преливащо се черно в бяло. Той можеше да е ангел и дявол едновременно. Знаеше прекалено много. Той не уважаваше нито банкери, нито политици. Пиеше питиета си на една маса с техните създатели и знаеше отлично на кого служи.
Те му помогнаха да изгради мощната си империя - строителни фирми, брокерски къщи, компютърни фирми. В голяма част от тях той не фигурираше нито като собственик, нито като управител. Никой обаче не дръзваше да го прецака.
10 отлично обучени убийци, някои толкова магнетични и чаровни, защитаващи висши магистрати и политици, пазещи ги от "народната любов". Не е лесно човек да живее със страховете си. Някои от тези хора имаха тежки сметки за уреждане, но имаха себе си за недосегаеми,  за хора над закона.

А уж не си падам по такива неща. Наистина ме заинтригува. В очакване съм.

Поздрави!

Историята е измислена и всяка прилика с действителни лица и събития е напълно случайна и неволна. Отдел 16825 не същeствува, а и имената на героите и случките са измислени.
Чакай малко. Аз описах частично само един ден, а до 30 ? Дали пък нещо няма да се обърка и задачата да приключи предсрочно? Хм? Ще има интрига и неочаквани решения. Кой ще живее и кой ще умре? Още не знам. Тук аз решавам и дано Иванов и Георгиев не ме четат. Ха-ха-ха...

чак косицата ми настръхна. И да знаеш, сигурно си права, нищо, че прилича на фантазия. Усмивки от мен, че много сериозно ми стана!

с тази политика! Писна ми, но от това се зареждам: http://www.youtube.com/watch?v=tcbEuRDGO6Q

Ще има ли продължение?

Картончета, неРАВЕН старт, "прозрачност" и гръмки фрази. Това е само малка част от ЦЕНАТА НА ПРЕХОДА. Психотрилър, Майче. Ей, че ми хареса това - ЦЕНАТА НА ПРЕХОДА.
Фантазиите ми често имат своя прототип в реала. Имах възможност да погледна пиесата, но не като зрител, а като изследовател, зад завесата. Бармани, сервитьорки, шофьорчета се събудиха за една нощ като банкери, хотелиери, директори на огромни корпорации. Едни други мижитурковци се спотайват зад тях и дърпат конците.
Късно е да се оправи този хаос, защото са намесени наши и чужди служби. Живеем в странна територия, не в държава.
Споко бе! Спи спокойно. 16825 са като камикадзе за създателите си.
Лека нощ!:)

Съгласна. Политика е МРЪСНА ДУМА. Чакай да чуя какво си ни пратил.;)

Леко съм пияна, защото имахме повод. Днес се роди едно детенце, внуче на колежка. Те, децата ни един ден ще поискат да си върнат правата на ГРАЖДАНИ НА РБ БЪЛГАРИЯ.
Да му мислят ПРЕДАТЕЛИТЕ ! Те са много, но НИЕ СМЕ ПОВЕЧЕ и ЗАЕДНО СМЕ СИЛНИ.
Ако няма продължение този разказ няма да е фатално, защото все ще се намери някой, който да продължи вместо мен.
Ани

Хареса ли ника?

Истината ли? Май имаме различни вкусове, но това не е фатално. Все пак хората сме различни.
Хубав ден!

Офффф, грешка исках да пиша линка, а съм написал ника, за което извинявай.....

Ха-ха-ха... Гипсирах ли те? Често шокирам хората с откровенията си. Обожавам хубавата музика. Има песни със стахотна музика и кошмарни текстове, с готини текстове и ужасна подредба от звуци и разбира се песни, които остават вечни, актуални след толкова години. Харесвам българска поп и рок музика. Обожавам баладите. Понякога си чета книжка на фона на хубава музика. Когато ми е гадно пак слушам музика и потъвам сякаш в друг, по-добър свят.
Не съм привърженик на крайностите и затова никога не съм заклеймявала даден жанр като лош, дори попфолка. Та там има едни прекрасна балади. На балканите има сякаш едно магнетично звучене. "Есенна балада" и до сега си я слушам с удоволствие, а е на колко ...? Доста време.
Любима песен ? Може би "Богатство" на "Тангра". Любим филм - "Отново на училище". Ето, че знаеш вече доста за моя непретенциозен вкус.
Хубав ден!