- Изведи Питбула от пандиза и нека той да свърши задачата на Иванов! - Георгиев разговаряше с някой по телефона.
- Да се заема лично?
- Не. Прекалено опасно е. Изваждаш го, чисти, връша се и като позатихне ехото го освобождаваме предсрочно за добро поведение. Всичко е под контрол.
- Сигурен ли си, че не ни "четат"?
- Платил съм за куп играчки и джунджории и е изключено да ни "четат". - Георгиев се скара на своя събеседник в сянка.
Думата мишена се заменяше с "меню".
- Менюто известно ли е? - попита непознатия.
- Пилешка пържола. - кодирано означаваше, че е безобидна работа, не някоя известна "клечка".
- Може ли само да я поопърлим, алангле?
Георгиев се замисли. Това означаваше психическа и физическа разправа, без пълно ликвидиране.
- Имайте готовност. Трима от вас ще бъдат вкючени в екипа. Имате една седмица. Ако не се справите след десет дни се включва Питбула.
- Ами Иванов?
- За него двойна порция, но малко по-късно.
Мамка му. Опитваха се да решават вместо него. Щеше да рискува две пешки и офицер. Иванов имаше две седмици, не месец. Просто сроковете се съкращаваха. За пешките още не беше решил. Всеки в този пъзел трябваше да си знае мястото. Той беше играчът.

Сложна плетеница от "играчи" и "фигури". Дали пък нещо няма да се обърка? Планове, интереси, добри и лоши сметки... Как ли един пандизчия може да изпълни поръчка и да си осигури отлично алиби. За поръчителите какво да кажа? Болни мозъци. Аман, казах го. Ако зад всяка мокра поръчка банковата сметка на Питбула се захранва с 30 килограма зелени круши дали вече не е претръпнал от това кой е "менюто" ?
Чакай да пофантазираме още!
Хубав ден!

ПП - Всяка прилика с действителни лица и събития е направо НЕВЪЗМОЖНА.

Може да стане част от сценалия на "Под прикритие".

Да изям хляба на сценаристите ли? Ха-ха-ха...