Денят изгрява в сутрешна роса
и лек ветрец напомня: "Идва есен!".
Разходка в парка с паднали листа.
Дъждец ръми и гали с тиха песен.

Алеите са пусти в тоз сезон.
Изпъстрени дърветата стареят.
Чадър, палто, с тъгата в унисон.
Как искам още малко да живеят.

През клоните, през тъмната гора
прокрадват се лъчите закачливо.
Днес сякаш ги уловям с ръка
и в джоба на палтото си ги скривам.

Зареждам се с обич и лъчи
от лятото, което си отива.
Не ме е страх. Да духа, да вали!
С усмивка на лицето ще заспивам.

че и на мен ми стана есенно, а предпочитам да е лято :)

Хубав ден и усмихнат, ама мноооого! :)))

Всеки сезон има своята красота. Вярно е, че лятото ни зарежда с топлина и енергия, но пък есенните пейзажи в планината са просто уникални. След това ще дойде бялата зима, а след нея пролетта отново ще раззелени всичко. Уникален е този преход от сезон в сезон.
Хубав ден и на теб, Дидо!:)

не тъгувай за лятото. Обожавам есента, а виждам, че и с теб е така, въпреки... Усмивки!

Хубав си е нашия парк през всички сезони, най-вече, защото си е НАШ.;)
Поздрави и хубав ден!:)