"Какъв неприятен тип!" - помисли си Деана вървейки бързо. "Определено днес не ми върви. Този май е излязъл, за да обижда хората по улиците. Защо реши, че съм накроманка? Босссс...! Дано никога повече не го видя, че следващия път няма да съм толкова добричка и сигурно ще изяде шамарите."
 След като даде точни указания на шофьора си Тони също се замисли. "Тази повлекана не може да стъпи на малкия пръст на мацките с които движа. Как смее да се държи толкова грубо и невъзпитано. Ама и аз съм един... Голям цирк спретнахме на минувачите няма спор. Трябваше да я подмина вместо да се караме на сред улицата. Дано не ме е видял някой познат." Обзе го яд на нея, на него, на времето и мястото. Тъпа история, която се опитваше да забрави, но картината все по-ярко се настаняваше в съзнанието му.
"Къш!" каза полугласно той.
- Моля?! - Цецо, бодигардът разчете погрешно изтърваната думичка.
- Не на теб. Замислих се, че това напрежение си казва думата.
Антон купуваше евтини имоти в цялата страна, правеше подобрения чрез фирма подизпълнител и ги продаваше на американци, англичани, шотландци на десеторно по-висока цена. Това беше само една малка част от бизнеса му, нещо като хоби. Основно търгуваше с горива и дори често шофираше сам, разменяйки мястото си с това на шофьора. Зад желязната маска се криеше самотен и до болка отегчен човек. Не му липсваха забавления - обикаляне по нощни клубове с красиви жени, пътуваше до далечни, екзотични дестинации. И все пак... Макар и сред много хора усещаше една огромна яма в душата си, някаква нестихваща празнота. Страхуваше се, че хората го уважават само заради властта и парите и нямаше доверие на никого.
Телефонът му иззвъня.
- Алоооо.... - чу се едно лигаво мъркане. - Тонииии, много ми липсваш. Какво ще кажеш довечера да си наемем стая в "Ривиера" и да ...
При други обстоятелства сигурно не би отказал на една от най-красивите жени в България. "Чудя се само дали чукам нея или тя портфейла ми."
- Не, бейби. Утре летя до Кувейт и ще остана там поне седмица. Ще ти звънна като се върна. - печелеше време.
Мъркането се превърна в яростно ръмжене.
- Ти решаваш, Тони. Ако някой ме отмъкне през тази седмица не отговарям.
Той затвори очи блаженно.
- Мъртъв е, ако те доближи дори. Кой е моето бебче? - тази беше страхотна в леглото.
- Защо не ме вземеш , бебчо? - чу се леко хълцане.
- Знаеш защо. Когато работя ще се наложи да те оставям сама в хотела, а сама знаеш колко съм ревнив. Бъди послушна, бейби.
Оранжева, щръкнала коса, безброй дрънкащи, грозни гривни, евтини кецове... Защо мислите му се връщаха? Коя ли беше?
Опита се да я сравни с Мила. Мила имаше кожа като кадифе и дълга руса коса. Тя носеше само дизайнерски рокли и чанти. Последно и беше купил две от най-новата колекция на "Гучи". В знак на благодарност тя го опсипа с безброй комплименти и целувки. Отиваха и. Освен това Мила се вписваше идеално в средата в която движеха и двамата. Според него една част от успешно завършените сделки се държаха именно на нейното присъствие по време на обяд или вечеря с клиентите. Те я гледаха лакомо, но не си позволяваха волности, защото знаеха, че е неговото момиче. Мила беше топ модел и често красеше кориците не само на наши, но и на чужди списания.
С такава жена трябва да си абсолютен педераст, за да мислиш за нещо друго.
- Абе, а гледай къде караш. Не виждаш ли, че мина на червен светофар? - скара се на шофьора.
- Тъкмо мигна жълто шефе, ама с тази скорост...
- Жълто било.Все оправдания. Ще ти резна сто лева от заплатата, да знаеш.
Тони се замисли. Мила беше перфектна. Бяха заедно повече от десет години. Дали пък да не и предложи брак? Самата дума "брак" го плашеше до смърт.
/ следва /

Един приятел казваше: "Добре, че има Фейсбук, да стана приятел с жена ми ...."
Докъде ще ги докараш тия двамата? Тони и Деяна?

Ха-ха-ха.... Това ми прилича на онзи виц:
"- Абе все не мога да се оженя.
- Защо?
- Ами майка ми все не ги харесва.
- Намери си някоя дето прилича на нея!
- Намерих, но нея пък баща ми не одобри."

Да видим до къде? Та те са ужасно различни.
Хубава вечер!