Тони разговаряше с управителя на плувния комплекс, а на бюрото пред тях беше разположен макет. Комплексът беше сравнително нов и се радваше на небивала популярност благодарение на отбраните си клиенти.
В стаята връхлетя запотен един от гардовете и се обърна директно към управителя:
- Господин Пеев, проблем. Двама от гостите отказват да ползват шезлонгите около басейна и разположиха кърпите си направо на тревните площи. Вие разпоредихте зелените площи да се пазят.
Пеев прекъсна разговора с Тони и се обърна към въпросния служител:
- Е, и? Имат право да си изберат свободен шезлонг или да напуснат. Какво се случи?
- Ами, какво, какво? Мъжът се налива с бира на бара, а хипито най-невъзмутимо ми каза, че са си платили и като клиенти имат право...
- Нямат право! - Пеев почервеня. - Това е зона за отдих на хора, не сбирток на всякакви.
- Да им върнем парите и да ги помолим учтиво да напуснат?!
- Точно. Направете го дискретно и друг път не ги допускайте в комплекса.
В този момент Тони погледна през прозореца и се развесели. Щръкнал оранжев перчем се вееше на едно шалте. Мацката лежеше по корем и сякаш търсеше някаква мравчица в тревата. В един миг се оживи и откъсна нещо. После се изправи и се затича към бара. Гушна се в един мечок , а после се отскубна и затанцува сластно. Около нея сякаш се образуваше слънчева пътека. Всяко едно движение на посетителите беше плавно и безшумно, а тя... Дивачка! Позната до болка, нещо като талисман.
- Оставете я! - усмихна се Тони.
Пеев го погледна учудено.
- Вие сте собственик на тази перла, но ако ги оставим утре и други ще нарушат правилата и хората ми ще са безсилни да направят каквото и да било.
- Нека поговоря с нея.
- Но Вие не говорите с клиентите на комплекса. Нали за това съм аз? - Пеев почти изгуби гласа си от уплаха.
- Справяте се чудесно, Пеев. Не Ви упреквам, че не си вършите работата. Просто това е една приятелка.
- Приятелка? - управителя повдигна вежди.
- Да. Не искам да я унижаваме пред другите гости, но ще опитам да и обясня, че правилата са за всички. Искам да поговоря с нея.
- Както кажете, господин Димов.
  Антон Димов напусна кабинета и се отправи към проснатите шалтета върху тревните площи до басейна.
Там нямаше никой. Един телефон вибрираше. Някой или някоя "Лъки" звънеше.
Тъкмо се чудеше дали да изпие едно кафе на бара, когато усети мокри пръски по кожата си.
- О, пак ли Вие? Чудесно е, че пазите нещата ми. Всъщност тук няма нищо ценно. Телефон, който едва ли струва повече от 50 лева и около 30 лева в брой.- тя му подаде ръка за поздрав.
Тони прецени ситуацията. Метър и половина до басейна. Можеше ли да го катурне с дрехите? Нищо чудно. Той остави ръката и да виси във въздуха и пое дъх.
- Аз просто работя тук.
Тя го огледа невярващо.
- Не ми приличате на спасител. Дори не сте с фантастичния си ..., как беше? "Бос" ? Ами свирката? Да не сте я скрили в панталоните?
Засърбяха го ръцете да я зашлеви.
- Умница си, няма що. Не съм спасител, а помощник-управител, на изпитателен срок. Ако не си вдигнеш багажа и не заемеш свободно място ето там - той посочи свободни шезлонги - просто ще бъда уволнен.
Тя погледна върха на пръстите на краката си и направи виновна муцунка.
- О, толкова съжалявам. Знаеш ли, преди мъничко си намерих четирилистна детелина, ето тук. Ще може ли да останем още малко?
Той поклати отрицателно глава.
- Няма как.
Деа хвана чанта си и посвирна към басейна:
- Макс, местим се. Мисля, че тук ме полазиха мравки.
Тони охладня и погледна към басейна.
- Кой е пък този?
- Ами това е Макс, моето куче-пазач.
- Макс... - трудно беше да се отгатне какво мисли Тони в този момент.
- Ами ти? Как се казваш?
Деа се замисли за миг и после бързо изстреля:
- Ина. Аз се казвам Ина. Мога ли да ти казвам Бос?
- Не. - той се нацупи.- Имам си име. Майка ми ме наричаше Тото, но за приятелите съм Тони.
- Тото ми харесва повече.
- Ина, оставям ви. Бъдете разумни с Макс и не ми създавайте главоболия. Имам нужда от тази работа.- харесваше му да влиза в роля. Сега беше запазил името си, но я излъга за професията.
Ина се измъчваше от това, че се държеше като недодялана хлапачка. При нея често се случваше да бърка учтивото "ВИЕ" със свойското "ТИ". Беше ли разумно да казва Тото на човек с когото се беше скарала жестоко само преди няколко дни?
До края на деня обаче Макс и Ина се държаха подобаващо.

От мен!

Здравейте. Чета Ви с удоволствие. За разлика от моите измислени истории Вашите са изпъстрени с интересни факти и събития. Надявам се, че "СЪЕДИНЕНИЕТО ПРАВИ СИЛАТА!", а не обратното както правят измислените ни политици и техните кукловоди.
Поздрави!

Благодаря за интереса към блога ми, радвам се от сърце на читатели като Вас! Да, повечето от историите ми са взети от реалния живот, а хората, участващи в тях, особено единият, са много необикновени. Дотолкова сложни и многопластови, че едва ли моето "перо" е достойно за тях...Но аз също вярвам в СЪЕДИНЕНИЕТО, а това значи, че НАШИТЕ "пера" ще успеят! Поздрави!

Той и Левски е бил многопластов и уникален, затова е останал в историята. Възмущавам се на корумпирани, крадливи политици, които без свян полагат цветя на паметника и сквернят паметта му. Постигнахме ли ЧИСТА и СВЯТА РЕПУБЛИКА ?! Не мисля. Всичко беше омърсено с корупционни схеми и геноцид спрямо народа.
Поздрави!:)