Все някога, някъде, нещо измислено
докосва ни с пръст и боли.
Постъпка и действие, критика истинска
дори предизвиква сълзи.

Измислено казах, а толкова истинско.
Игрите в живота болят.
И краища слагаш, почти в началото.
"За тези игри ли живях?"

Резонно задаваме разни въпроси,
а отговор кой ще даде?
Едни мижитурки лъготят ни, сносно.
Очите лъжата боде.

За истини братко остана ли място?
Да чуем поне за какво?!
Та тя е в килера, на тъмно и тясно.
Заключи я властното Зло.

Щом утре Лъжата очите отвори
ще щъка по белия свят.
А нашата Истина, толкова истинска
издъхна и няма обрат.

гр. София
02.10.2013г.