Сред блатото на мътните лъжи,
нещастното разграбване от гноми
духа ми вдигат детските очи.
Надеждата за тях ми е огромна.

Нима, ако убия тоз копнеж
и вярата в доброто и добрия
и заменя сърцето си със скреж
и ги предам да тънат в немотия...?

Ще бъда ли щастлива на цена
душата си продала за жълтици?
Не искам да допускам мисълта,
че днес морала се заменя с трици.

Оглеждам се в детските очи
и цялата вселена в тях потъва.
Защо не бъдем като тях добри?
Добри да бъдем всъщност колко струва?!