Вървим си с теб, ръка в ръка.
Алеите и без това са пусти.
Прекрасен дъжд от падащи листа.
Чудесно време, споделени чувства.

И пейката самотна там стои
очакваща горещите милувки.
Обаче изненада. Аз и ти
под кестена се учим на целувки.

Ту лекички кат повей на ветрец,
ту страстни, отпечатък до лилаво.
В любовни обяснения си спец.
В прегръдките ти падам отмаляла.

Посипват ни изсъхнали листа
и вятъра фучи край нас сърдито.
Та ние сме пораснали деца.
Природата с какво ни предизвиква?

Целуваме се страстно и света
завърта се, а после в миг изчезва.
Уютно ми е с теб, а есента
красива е и в погледа ти блесва.