Нещо го срина. Усети пристягане в главата, което се опита да контролира с масажи около слепоочията. Не се получи. Не знаеше колко време е бил в безсъзнание. Бяха го изкарали от камиона на чист въздух и косата, а и ризата му бяха измокрени.
Седна на тротоара и се чувстваше още замаян от случилото си. Оглеждаше се безпомощно и срещаше ту уплашени, ту съжалителни погледи. Някои отминаваха равнодушно, а една старица кресна: "Пияница! Не го е срам да се напие по това време."
Едно момче беше звъннало на 112 и на единайстата минута екипът бе на мястото. Бели престилки, много въпроси, инжекция диазепам. Всичко приключи с един лист от посещението и препоръка да посети личния си лекар. Прибра се рано от работа и завари съпругата си в къщи. В очите и се четяха безброй въпроси. Не я дочака и изтърси тихичко:
- Припаднах. Няма ми нищо, споко.
Консултация с личен лекар, невролог и направление за спешна хоспитализация в болница.
Лекарите в болниците протестираха и воюваха с някои нелогични решения на здравната каса.
Направление 7 за спешна хоспитализация... Обикаляше по ред болниците и от всякъде му отказваха прием.
- Но аз съм здравно осигурен. Защо?
В една от болниците дори си поиграха на пинг понг с пациента. От спешното отговориха, че не е "спешен" щом идва на самоход и го препратиха в поликлиниката за планов прием. В бланката пишеше "спешен", а не "планов". Въздъхна. Есествено, че след двучасов престой пред кабинета за планов прием го препратиха в спешното.
- Мен от там точно ме върнаха и ме изпратиха при вас.
Втора, трета болница....
На едно от местата една от лекарките тръсна дебел журнал пред него на масата, така че лицето му се посипа с прах.
- Ето, вижте. Искам да Ви приема, но няма свободни стаи до 18-ти декември.
В петата по ред болница се усъмниха дали изобщо има проблем.
- За болничен лист ли сте, младежо?
- Не. Аз имам още платен отпуск. Моля Ви, помогнете ми! - беше отчаян.
Прибра се у дома. Студентите протестираха. В държавата цареше хаос.
Съпругата му се прибра от работа и го намери уплашен като кученце. Сърцето и се сви от болка. Тя ненавиждаше лобирането и протекциите, но в този случай се налагаше. Един телефонен разговор реши нелепата ситуация.
Младежът попадна в друг свят. Болницата беше чиста и подредена, а лекарите някак различни от тези с които се сблъска в другите болници. Тук най-сетне се почувства човек, а не едно пълно нищо.
Професорът се замисли. Разговаряха подробно за случилото се. Скенер, кръвни изследвания, доплер...
Протокол. Трилептал. Беше останал без работа заради забояването си. Отчаянието изпълваше всяка клетка от съзнанието му. Сега тя трябваше да работи повече. Знаеше, че е силна и няма да каже думичка. Беше сигурен, че тя ще намери точните думи за да му даде кураж. Та тя можеше да напусне работа, за да го гледа, ако се налага.
Нещо мокро замъгли погледа му. Неговата Пипи беше най-силното момиче на света.