Постинг
16.11.2013 11:34 -
За Доверието, Истината и Лъжата
Пустинно е, когато разрушено
Доверието в ъгъла пак плаче.
Обидата в Мълчание стаена
в ухото му шепти: "Стани, глупаче!"
"Повярвай, че ще дойдат светли дни
и Истината твоя ще изгрее."
Невярващо то пита: "А дали
Лъжата с нея няма да запее?"
"Лъжата опашата е красива,
но всеки си избира своя път.
Доверие си ти. Не ти отива
да плачеш от лъжите всеки път!"
Послуша я Доверието силно.
Изправи се с вдигната глава.
Припомни си, че беше му обидно
и плачеше за плитката Лъжа.
Доверието в ъгъла пак плаче.
Обидата в Мълчание стаена
в ухото му шепти: "Стани, глупаче!"
"Повярвай, че ще дойдат светли дни
и Истината твоя ще изгрее."
Невярващо то пита: "А дали
Лъжата с нея няма да запее?"
"Лъжата опашата е красива,
но всеки си избира своя път.
Доверие си ти. Не ти отива
да плачеш от лъжите всеки път!"
Послуша я Доверието силно.
Изправи се с вдигната глава.
Припомни си, че беше му обидно
и плачеше за плитката Лъжа.
Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.