Затвори си очите. Така...
Днес сърцето реалност рисува.
Ти си бряг, а пък аз съм река.
Маски долу! Какво ли ни струва?

И реката бучи ли, бучи,
по-сърдита в студеното време.
Бряг ронлив от крайречни скали
укротява за миг, после стене.

Ледовете са зли духове
и чертаят раздяла студена.
Щом реката се пита: "Къде?"
е навярно от обич ранена.

А брегът мълчалив тъне в кал.
Нежно стене от допира кратък.
Той не пита: "Какво съм ти дал?".
Само обич. Друг бряг е оттатък.

Тишина. Невъзможност и бяг.
Пощурели вълните се лутат.
Гледа тъжен брегът подир тях
и се моли: "Дано да се върнат!"

Отвори си очите сега.
Нахлупи си проклетата маска!
Втори шанс ли? Кажи до кога?
Няма нужда от фалш. Хайде, баста!

Много хубаво!

Радвам се, че ти е допаднало.
Лека нощ!

Много ми хареса категоричността в последните строфи!!!
"Втори шанс ли? Кажи до кога?
Няма нужда от фалш. Хайде, баста!"

Хубави празници, Ани!*
Прегръдка топла,

Ели

Наивността и доверието явно имат своя предел. Понякога човек от глупост губи всичко, което е имал. Да е мислил преди това.
Светли празници, Ели!:)

добър край
айде Баста

Ами има и такива моменти, когато казваш: "Баста!"
Весели праазници!:)

Този стих ме направо разби.
Много често ли чуваме "баста"?
Но понякога наште съдби,
все се лутат от маска на маска...

Тъкмо коментирах при теб. Знаеш ли, цената на свободата е много скъпа и понякога изисква нечовешки жертви. Все пак върху руини трудно можеш да построиш нещо здраво и стабилно. Първо се отстраняват отломките от предишни поражения и тогава се строи нещо ново и хубаво.
Нека ме разпънат на кръст, но на мен този жаргон "Баста!" в последно време много ми допада.
Хубав ден ти желая!

Много хубав и истински стих!
Разби ме! А за края нямам думи.
Аплодисменти!

Весели празници!

Готина съм, когато не съм "в акция". Тогава просто няма да искаш да ме видиш, че урагАНИте с имена на жени пасти да ядат пред мен.
Весели празници, Дидо!:)