Студено, неприветливо, мъгла.
Скрежът е властелин в трева и клони.
Асфалтът заледен, но аз вървя,
а джобът ми е пълен с бонбони.

Вкусът им е различен за това
след всяка - физономия различна.
Белгийски трюфел пак ме размечта,
лимоненият сбръчква нетипично.

Какъв ли е пък е този с джиндифил?
Ех, онзи е с ликьорче от череши.
А този с кокоса се е скрил
последен в джоба. Хубав е, но свърши.

Мъглата вече е добре дошла -
прилича ми на було мистериозно.
Зад нея пък ми махат с ръка
и клонки в скреж, изтънчено, грациозно.