Постинг
25.01.2014 14:35 -
Любовни мълнии - 2
Всяка прилика с действителни лица и събития е напълно случайна. Фирмите и героите са измислени и нямат своя прототип в реала.
Почивните дни на Лора минаха в дъждовни разходки, гледане на сълзливи сериали и разцепваща мрака тишина. Въпреки чуруликането на телевизора или радиото имаше едно парченце в пъзела, което си оставаше ненамерено.
В понеделник я обзе паника. Започна да се притеснява какво точно да облече, да изправи или да накъдри косата си, какъв цвят маникюр да избере. Грим? Не. В стаята и цареше истински хаос. Погледна синия екран на компютъра и се впусна да разучава историята на Диамант банк. Зачете се. Управителен съвет : Лазаров, Николов, Петрова, Маринов, Белев. Надзорен съвет...
- Уф! Какво ми пука кой кой е? Започвам да откачам и не е хубаво, че си говоря сама, на глас. Още по-лошо - отговарям си!
С театрален жест Лора се скара на отражението в огледалото и завъртя показалец.
Не спа добре. Събуди се поне пет пъти, пи вода, кафе, брои овце, но нищо не помогна.
Най-накрая извади един огромен шоколад от хладилника, пусна телевизора на анимал планет и се замисли какво иска от живота. За първи път не мислеше за днес, за утре, а някъде далече, далече...
***
11 часа. Техническият сътрудник на Лазаров посрещна младата дама. Лора се държеше, хладно и високомерно така както изискваше въпросния бизнес протокол. Беше избрала светло сив костюм и черна блуза. Чантата и обувките също бяха черни. Този свят налагаше все повече сивото помисли си с горчивина момичето. Светлокестенявите коси се спускаха палаво на леки вълни почти до лактите. С небрежен жест тя отметна косите си назад и само по това можеше да се отгатне напрежението, което все повече я заливаше като цунами.
Точно в 11,05 Бонева я въведе в една стая приличаща по-скоро на аквариум и разделена с дебело стъкло от огромния банков салон.
Възрастен мъж, с побелели коси и отегчен вид я погледна неодобрително с проницателните си сини очи.
"Ехааа, ако можеше да ме убие с поглед, вече щях да съм мъртва!". Въпреки това Лора се усмихна.
/ следва /
Почивните дни на Лора минаха в дъждовни разходки, гледане на сълзливи сериали и разцепваща мрака тишина. Въпреки чуруликането на телевизора или радиото имаше едно парченце в пъзела, което си оставаше ненамерено.
В понеделник я обзе паника. Започна да се притеснява какво точно да облече, да изправи или да накъдри косата си, какъв цвят маникюр да избере. Грим? Не. В стаята и цареше истински хаос. Погледна синия екран на компютъра и се впусна да разучава историята на Диамант банк. Зачете се. Управителен съвет : Лазаров, Николов, Петрова, Маринов, Белев. Надзорен съвет...
- Уф! Какво ми пука кой кой е? Започвам да откачам и не е хубаво, че си говоря сама, на глас. Още по-лошо - отговарям си!
С театрален жест Лора се скара на отражението в огледалото и завъртя показалец.
Не спа добре. Събуди се поне пет пъти, пи вода, кафе, брои овце, но нищо не помогна.
Най-накрая извади един огромен шоколад от хладилника, пусна телевизора на анимал планет и се замисли какво иска от живота. За първи път не мислеше за днес, за утре, а някъде далече, далече...
***
11 часа. Техническият сътрудник на Лазаров посрещна младата дама. Лора се държеше, хладно и високомерно така както изискваше въпросния бизнес протокол. Беше избрала светло сив костюм и черна блуза. Чантата и обувките също бяха черни. Този свят налагаше все повече сивото помисли си с горчивина момичето. Светлокестенявите коси се спускаха палаво на леки вълни почти до лактите. С небрежен жест тя отметна косите си назад и само по това можеше да се отгатне напрежението, което все повече я заливаше като цунами.
Точно в 11,05 Бонева я въведе в една стая приличаща по-скоро на аквариум и разделена с дебело стъкло от огромния банков салон.
Възрастен мъж, с побелели коси и отегчен вид я погледна неодобрително с проницателните си сини очи.
"Ехааа, ако можеше да ме убие с поглед, вече щях да съм мъртва!". Въпреки това Лора се усмихна.
/ следва /
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
