Постинг
25.01.2014 10:03 -
Любовни мълнии
Всяка прилика с действителни лица и събития е напълно случайна. Фирмите и героите са измислени и нямат своя прототип в реала.
Лора беше вързала косата си на опашка и тъкмо забърсваше праха от мебелите, когато телефонът и започна да звъни напористо. Първият път пропусна обаждането, беше някакъв непознат номер. След пет минути получи обаждане от същия номер.
- Хм, кой ли е?! - замисли се тя. Вдигна механично.
- Да?
- Ало, Лора Иванова? - приятен и леко провлачен женски глас.
Лора прехвърли на ум всичките си приятелки, но не и звучеше познат този глас. Спомни си, че по име и фамилия я търсеха рядко.
- А Вие сте?
- О, да, забравих да Ви се представя. Казвам се Мила Бонева и съм технически секретар на господин Лазаров от Диамант банк .
- Извинете, но има ли такава банка в България и какво общо имам аз с Вас?
- Разбира се, че има. Ние сме сериозна финансова институция, с традиции в сферата на финансовите услуги и част от световната корпорация "Диамант банк". Вече 150 години предлагаме услугите си на повече от 4 милиарда клиенти от цял свят. В момента изграждаме клонова мрежа в България и в тази връзка бихме искали да Ви поканим на един предварителен разговор в нашия офис на бул. "България".
Лора се замисли. Преди няколко дни беше пуснала няколко CV-та за работа ей така, на посоки. Малко вероятно беше да я канят точно от тази банка. В предишната банка повечето и колежки нямаха икономическо образование, но бяха или роднини, или близки приятелки с някои старци-разбойници от ДС. Хората на Пашов бяха като хлебарки, пъплещи навсякъде и кой от кой по-голям тъпак.
Лора се усмихна широко при мисълта как част от момичетата сервилничеха до безобразие. Тя си вършеше съвестно работата и мразеше помпозните превземки.
В края на краищата обаче и писна от непрофесионалното отношение спрямо клиентите и в един прекрасен ден депозира молбата си за напускане.
- За вторник 11 часа? - Бонева чуруликаше с провлачения си глас. Лора си представяше полузаспало същество, което вместо да люпи семки изпълняваше досадните си служебви задължения. Това я накара да се развесели.
Не, нямаше никакви ангажименти. Обикновенно се разхождаше до езерото с лилиите по това време на деня. Беше и някак свободно и чисто на душата. Все пак не можеше да остане без работа за дълго, защото спестените пари се топяха много бързо.
- Благодаря. Вторник 11 е удобно за мен.
Момичето записа точния адрес и пожела приятен ден на жената отсреща.
Лора се отпусна на любимия си фотьойл и отвърза стегнатата опашка.
Петък. До вторник можеха да се случат много неща. Никак не умееше да мълчи. Беше недопустимо да не познава историята на Диамант банк. Още по-лошо, че се усъмни в добрите практики на фирма с дългогодишна международна история. Сигурно беше, че ще е "скъсана" още на предварителния разговор. Все едно. "Казана дума, хвърлен камък". Лора държеше на думите си и този път нямаше да се отметне.
/ следва /
Лора беше вързала косата си на опашка и тъкмо забърсваше праха от мебелите, когато телефонът и започна да звъни напористо. Първият път пропусна обаждането, беше някакъв непознат номер. След пет минути получи обаждане от същия номер.
- Хм, кой ли е?! - замисли се тя. Вдигна механично.
- Да?
- Ало, Лора Иванова? - приятен и леко провлачен женски глас.
Лора прехвърли на ум всичките си приятелки, но не и звучеше познат този глас. Спомни си, че по име и фамилия я търсеха рядко.
- А Вие сте?
- О, да, забравих да Ви се представя. Казвам се Мила Бонева и съм технически секретар на господин Лазаров от Диамант банк .
- Извинете, но има ли такава банка в България и какво общо имам аз с Вас?
- Разбира се, че има. Ние сме сериозна финансова институция, с традиции в сферата на финансовите услуги и част от световната корпорация "Диамант банк". Вече 150 години предлагаме услугите си на повече от 4 милиарда клиенти от цял свят. В момента изграждаме клонова мрежа в България и в тази връзка бихме искали да Ви поканим на един предварителен разговор в нашия офис на бул. "България".
Лора се замисли. Преди няколко дни беше пуснала няколко CV-та за работа ей така, на посоки. Малко вероятно беше да я канят точно от тази банка. В предишната банка повечето и колежки нямаха икономическо образование, но бяха или роднини, или близки приятелки с някои старци-разбойници от ДС. Хората на Пашов бяха като хлебарки, пъплещи навсякъде и кой от кой по-голям тъпак.
Лора се усмихна широко при мисълта как част от момичетата сервилничеха до безобразие. Тя си вършеше съвестно работата и мразеше помпозните превземки.
В края на краищата обаче и писна от непрофесионалното отношение спрямо клиентите и в един прекрасен ден депозира молбата си за напускане.
- За вторник 11 часа? - Бонева чуруликаше с провлачения си глас. Лора си представяше полузаспало същество, което вместо да люпи семки изпълняваше досадните си служебви задължения. Това я накара да се развесели.
Не, нямаше никакви ангажименти. Обикновенно се разхождаше до езерото с лилиите по това време на деня. Беше и някак свободно и чисто на душата. Все пак не можеше да остане без работа за дълго, защото спестените пари се топяха много бързо.
- Благодаря. Вторник 11 е удобно за мен.
Момичето записа точния адрес и пожела приятен ден на жената отсреща.
Лора се отпусна на любимия си фотьойл и отвърза стегнатата опашка.
Петък. До вторник можеха да се случат много неща. Никак не умееше да мълчи. Беше недопустимо да не познава историята на Диамант банк. Още по-лошо, че се усъмни в добрите практики на фирма с дългогодишна международна история. Сигурно беше, че ще е "скъсана" още на предварителния разговор. Все едно. "Казана дума, хвърлен камък". Лора държеше на думите си и този път нямаше да се отметне.
/ следва /
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
