Лазаров се усмихна широко на света. Работата му беше доста напрегната, а изглежда, че на шега си направи този профил в сайт за запознанства. Чувстваше се прекрасно в ролята на застаряващ ерген и не искаше да признае дори пред себе си, че се чувства болезнено самотен понякога. Зад гърба си имаше няколко развода, пораснали вече деца и дори внуци, които обожаваше, но виждаше доста рядко поради факта, че от години живееха зад океана. Зад тази мистична анонимност можеше да бъде на 100% себе си, без пози, без заучени фразички, без строги правила на контрол и самоконтрол. Лора... Господи какъв диамант! Тя внасяше в сивия му и скучен ден толкова топлина и нежност, че в един момент осъзна колко е зависим от всяко нейно появяване. Това беше нещо ново за него, доста по-различно от всички флиртове и връзки, нещо, което го плашеше неимоверно. Повече го плашеше обаче самата мисъл, че един ден това може да свърши. 
Така започна странното приятелство между Лора и мистичния Дарт Вейдър. Тя споделяше преживени случки, смешни истории и анекдоти, а той от своя страна влагаше цялото си остроумие, за да я впечатли. Пишеха си всеки ден, но драсканиците им бяха някак накъсани и незавършени. 
Мина една ужасна седмица в която Лора изобщо не се появи на линия. Смут, тревога и дори ревност завладяха железния Лазаров. Той се изплаши, че я губи. На няколко пъти Лазаров посегна към телефона си, но се отказа. Беше прекалено горд, за да си признае, че някакво момиченце е покорило сърцето и мислите му.

/ следва /

 

Ах, тези запознанства във виртуала:)))) Колко тръпка има в тях, а?:))))))
Изненада ме с продължението и с появата на Лазаров:)) Ама и аз като него почвам да се питам - де е била Лора цяла седмица:))

Надявам се да е интересно и по-нататък.

Защо не? Виртуала е място, където човек може да избяга за мъничко от всичко и от всички. Ако знаеш колко добре го разбирам...
Къде е била Лора ли? Сигурно някъде, където няма нет.;)

Един виц по този повод:
- Ало, мамо? Познай къде съм?
- Сега не мога да разговарям, миличка. Обади ми се по-късно.
- Бих искала, но имам право само на едно обаждане.

Знам ли? Дано не запали някоя война тази Лора. А иначе няма лошо. Вейдър да си носи риска като е решил да я вземе под крилото си. Героите ми са нереални, а и обичам да им придавам малко черни боички. Прекалените светци изобщо са малко... скучни.
Хубав ден!:)
от мен

Интересно... да попадне на Дарт Вейдър и то във вирт. пространство... :)

Очакваме продължението. :)

Тя не знае кой е човека зад никнейма и го приема за приятел. Той обаче отлично познава непокорната Лора. Защо си губи времето да си пише с нея?
Ако е монтирал камери в нейния офис как ли приема свалките със сваляча Пламен?
Не е лесно да си неразбран, да си в сянка или някъде, където ТЯ няма никаква представа, че съществуваш.
Лека вечер!;)

Доколкото разбирам... сюжета е класически, но любопитен, поради неизвестността и загадъчността на героите.

Не бих казала. Всеки сам пише своята история в реала, а там тя е в пъти по-интересна. Тук с един бутой "изтрий" ги запращаш по дяволите и Лора, и Пламен, и Лазаров. Освен това можеш да промениш нещо, да го доосъвършенстваш ако искаш.
В реала нямаш тази опция. Мистичното е интересно, но не винаги се покрива с очакванията ни.
Лека вечер!:)

Огромно влияние и сила крие Империята на злото. Спомням си, че Вейдър беше МОГЪЩ, но и СТРАШЕН. Защо Лазаров си е избрал този ник? До тук поне на мен ми изглежда не страшен, а СТРАХОТЕН.
Ще видим как ще продължи историята. Зад маската този човек е странен и многопластов. Той има много лица. Вероятно може да бъде ГОЛЯМ ИДИОТ и нежен чаровник спрямо различни хора. Кой кого ще промени, а и има ли нужда? Два несъвместими на пръв поглед характера творят нещо ново и красиво. Дали е приятелство или любов? Къде е границата?
Лек и успешен ден!:)
Ани