Грипът отмина и Лора се зае с обичайните си задължения. Тишината в апартамента я подлудяваше все повече и повече. Реши да си вземе домашен любимец с ясната представа, че поне два часа на ден щяха да отиват в разходка с кучето. Така се сдоби с Хектор, малко и декоративно кученце, приличащо по-скоро на играчка. 
В началото той минираше доста малкия апартамент, но постепенно всичко си дойде на място. Разбира се, че любимецът на Лора се сдоби с личен лекар, който се оказа един доста забавен младеж. Доктор Владимиров се грижеше за ваксините, предписваше витамини, хапчета за вътрешно обезпаразитяване. В началото Хектор скимтеше и се гушкаше в Лора, но постепенно свикна с доктора и въртеше приятелски опашка при посещенията му, а понякога дори се умилкваше или го близваше по ръката. За кратко време Лора се сдоби не с един, а с цели двама близки и верни приятели. 
В офиса работата си вървеше по обичайния начин. Имаше лек конфуз, когато Лора благодари на Пламен за цветята, а той доста учуден и каза, че няма идея за какво става дума. Повече от ясно беше, че не беше изпращал никакви рози. Кой тогава?  Бързо забравиха случката. Той си мислеше, че тя си измисля, а тя се ядосваше защо изобщо попита. Мистерията обаче си остана. 
Вечер Лора сядаше в удобния си фотьол и ако не гледаше някоя комедия вземаше лаптопа и търсеше загадъчния Вейдър. С него споделяше абсолютно всичко, от белите на Хектор до финализираните си сделки в офиса. Той тактично сменяше темата за служебните и задачки и се интересуваше повече от личния и живот. Как допусна един непознат да влезе в живота и и да разбърка хаотично мислите и. Не посмя да му разкаже за розите. Нямаше да и повярва и щеше да реши, че го дразни, за да ревнува. 
Лазаров затъваше все повече и повече. Някак не можеше да си представи как е живял без разговорите си с Лора. Неистово искаше да я види, да я вземе в прегръдката си и да я целува с онази страст, която разбърка хормоните му. Нямаше начин. Сам осъзнаваше каква бариера е тази глупава възраст. В същото време се ядосваше, когато Лора му разказваше за Пламен или за Владимиров. Не признаваше дори и пред себе си, че е способен да ревнува. Какво беше това тогава? Сам разбираше, че няма време и по-бързия ще спечели. Какво трябваше да направи? Можеше да и бие игнор и да я забрави. Все пак не беше единствената жена на света. Но можеше и да излезе на светло и да рискува. 
Огромно колебание. Хапчета за високо кръвно. Страх от отхвърляне. 
- Лора, аз те познавам. 
Момичето се озадачи.
- Нима? Да, разбира се. Та ние от доста дълго време си пишем тук.
- Да, и това разбира се. Имах предвид, че реално те познавам. 
- Кой си ти, Вейдър и защо си играеш с мен? - нещо жегна Лора.Защо хората си играеха на чувства и когато получаваха това, което искат го захвърляха без интерес. 
- Върви по дяволите! - Лора изключи компютъра.
Лазаров остана тъжен и самотен. Някакви глупави сълзи потекоха от очите му. Отдавна нещо мокро и солено не беше навлажнявало бузите на този корав човек. Почувства се предаден, когато беше повече от сигурен какво иска. А той искаше Лора да бъде щастлива и в мислите си градеше тяхното общо щастие. 
"Сигурно искам прекалено много. Та тя е такова готино хлапе. Обичам я." 
Лазаров се пресегна към телефона. Можеше да си поръча момиче по телефона. Беше толкова ядосан, че... В следващия миг телефона полетя към стената. Шум на счупено изпълни тишината. 
" Ще те унищожа, момиченце! Не можеш да си играеш с мен." Лазаров се закани въображаемо на някого. Беше страшно.
/ следва /

какво ли я чака?!
чакам и аз продължението.
усмивки

Може ли ЛЮБОВТА да се превърне в бойно поле?! Сигурно, но е някак тъжно. Самоунищожителна е тази никому ненужна злоба. Надявам се, че Лора има своя ангел пазител, който няма да допусне да и се случи нещо лошо. Не думите, а действията са важни.
Лека вечер!:)

и аз чакам с нетърпение...

А на мен ми става малко страшничко да пиша по-нататък...
Хубави почивни дни!:)

Надявам се Лора да има сериозен покровител, разликата във възрастта няма никакво значение, ако хората се разбират... да очакваме щастлива развръзка... :)

Дано. Все пак не ми се ще да бъде ... унищожена.
Хубав ден и успешна седмица!:)