Лазаров стана още по-сериозен и педантичен в работата си. Затваряше се все повече и изглеждаше почти недостъпен дори за най-близките хора от обкръжението си. Видът му беше плашещ. Разпорежданията валяха по телефона и чрез имейли. Секретарката му го разбираше само с поглед и беше сред малкото с които разговаряше. Дрехите му станаха доста свободни, бузите хлътнали, очите огромни и далечни. Никой не смееше да попита за причината. Бутилките с уиски го примамваха по един магнетичен начин и той реши, че може би това ще му помогне да забрави Лора. Привидно я задраска от съзнанието и мислите си, изтри профила си в сайта и реално даде почти неизпълними цели на отдела и. 
Искаше да я изпрати на някоя необитаема планета, без никакви хора и тази мисъл го обсеби до толкова, че се усмихваше на самата мисъл. Така се роди идеята да командирова Пламен и Лора в един почти обезлюден район под предлог, че всяка фирма е важна за "Диамант банк". Там трябваше да търсят контакт с фирми и да предложат преференциални условия за кредитиране на служителите при определени условия разбира се. Едно от тях беше фирмените сметки задължително да са в "Диамант", но имаше и други условия естествено.
Така Лора и Пламен стегнаха куфари и заминаха на едно дълго, двумесечно приключение.
Малък град с висока безработица и затварящи предприятия. Мисията им допълнително се утежняваше от факта, че хората бяха враждебно настроени към глезльовците от София.
Отседнаха в единствения хотел в града, който беше нисък клас и със съмнителна репутация. 
"Не може да бъде по-зле!" - помисли си с тъга Лора.
Пламен обаче беше очарован. Нямаше значение къде е и колко звезди е тъпия хотел щом можеше да прекара повече време с това очарователно момиче. Стаите им бяха в съседство. Пламен излезе на терасата си и се любуваше на изгрева в очакване на съседния балкон да се появи едно лъчезарно, русокосо момиче. Никакъв шанс. След като се изкъпа и подреди старателно дрехите си Лора се метна в леглото и заспа. 
Дори сънищата и бяха сивочерни и зловещи. Кошмарен град, кошмарни хора... и един Вейдър, който на всяка цена искаше да я убие, бавно и мъчително.
/ следва /
 

Ще се нараняват, самонараняват, измъчват, само и само да поддържат някакви имагинерни любови, ревности, страдания. Моля ти се, вземи ги срещни, да се разберат кой кой е и кой кого, че много страдат и така си причиняват още страдания. Аз обикновенно държа на добрия край, поне да го предчувствам, ако може. Усмивки!

Ще взема да те послушам!;)

както си знаеш. Мисля, че само положителните сюжети са илюзия в живота!
Следя те....чета те де!
Поздрав!

Нещо реално ще е. Никакви сладки бози!!!
Благодаря за интереса към това, което пиша.
Хубава вечер!