Силен вик. Пламен тъкмо допушваше цигарата си, когато писъка се заби във всяка негова клетка." Лора! Какво по дяволите...? "Нямаше време да мисли. Наложи се да действа. Имаше около метър и нещо разстояние между балконите. С небивала сръчност той се набра и покачи на парапета, а после дори не си спомняше как се озова на нейния балкон. Слава Богу, че вратата беше отворена иначе щеше да му се наложи да счупи стъклото или да разбива. 
Лора гледаше тъжно и уплашено и с тази патешко жълта пижама приличаше на наказано детенце. 
Пламен приседна на ръба на леглото и я гушна нежно.
- Какво става, Пате? 
- Нищо. Просто сънувах някакви страшни неща. Събудих се от собствените си крясъци. Ужасно съжалявам. - тя зарови лице в шепите си. 
Беше толкова сладка. 
- Няма нищо, миличка. Аз съм тук. Няма нищо. - той галеше косите и, които немирно се спускаха на вълни по раменете. 
Някой почука на вратата. 
Лора стана бързо и отвори показвайки само главата си през полуотворената врата.
- Всичко наред ли е, госпожице? - някакъв гард с черен костюм и служебна карта на врата се опитваше да надзърне в стаята. 
- О, да. Просто съм извикала на сън. Съжалявам, че Ви докарах тези главоболия. Не ми се случва често, наистина.
Тя затвори вратата, а Пламен се разсмя.
- Хей, момиченце...! Можех да падна и да се размажа като пастет на плочките пред хотела. Длъжница си ми! 
И тъкмо когато уверено крачеше към вратата, опитвайки се да не поглежда към Лора тя го дръпна за ръката и отново се сгуши в прегръдката му.
- Остани. Моля те, остани!

/ следва /

понамирисва на романтика (меко казано).... Усмивки и красива съботна вечер!

Може да и разказва приказки докато заспи, знам ли?!;)
Хубава неделя!

че ще има накрая убийство, ама да видим...:)) И аз те следя т.е. чета, даже очаквах, че ще прочета вече финала, но...

И аз така ги виждам нещата, ама ти развали "изненадата". Кой ще излезе от играта според теб?
Лека вечер!:)

да ти отговоря на лични? Виж, че съм познала, а трябва да сме безмилостни и да държим читателите си в напрежение.:)))

Предполагам, че сме на едно мнение. Любов, ревност и някакви многоъгълници. Някой ще изгори!

Естествено, те натам вървят нещата при такива силни страсти и чувства. Неизбежно е. Ти ще решиш, кой ще пожертваш и от там каква ще е поуката.:))

Интересно начало. Ще следя с интерес.
Жива и закачлива картина... възбужда апетит за нещо интересно. Браво.

Ще открехна съвсем малко от това по-нататък. Някой е поставил скрити камери. Болни хора, какво да ги правиш!:(

Човещината няма шанс. Този разказ е напълно измислен, но е възможно героите да имат свои двойници в реала. Натрапчивата мисъл, че нещо или някой ти принадлежи може да доведе до страхотни поражения.