Постинг
17.07.2014 07:31 -
Любовни мълнии - 12
Лазаров наблюдаваше с кървясали очи и безумен поглед случващото се директно от дома си. Всъщност той притежаваше дори този хотел в дълбоката провинция, но по документи собствеността се водеше на други хора. Това не беше нещо ново разбира се. Обичайна практика за България и "бившите" ДС другари, а сега "уважавани", крупни бизнесмени.
Предвидливо беше наредил да монтират устроствайта преди пристигането на младите му колеги.
Много страст и нереално див секс. За миг извърна глава и обърна на екс поредната чаша с уиски. Запали скъпа пура и погледна с презрение монитора. Трудно беше да се отгатне какво точно мисли в момента. А мислите му рисуваха най-черния сценарий.
"Тя? Той? Мож би и двамата? Неееее, единият! Другия трябваше да живее с мисълта, с болката..." Някаква сатанинска усмивка изгря на лицето му.
Броеше на ум колко пари беше завъртял през годините. Пералните работеха безупречно, далаверите хиляди, а банковите сметки в Австрия и Швейцария набъбваха главоломно. В собствената си банка държеше само 5 милиона, но това бяха пари за семки по негова преценка.
Да, той беше БОГ. Защо тогава не се радваше на изградената империя? Защо еднодневните връзки не му носеха нищо. Празен поглед, празна душа. Болен от ревност, болен от амбиция.
И тогава реши. Загаси пурата с крак, директно на килима, въпреки че на масата стоеше непокътнат кристалния пепелник. После поля фаса с остатъка от съдържанието в бутилката и щракна със запалката. Миг колебание. Не. Щеше да остане до финала.
Искаше да види цялото представление, където някой щеше да плати с кръвта си, а другия да остане да се гърчи в мъка и сълзи.
- Майната им! - той натисна последователно два бутона и картината изчезна. Остана сам с мрака, който сега беше по-светъл от мислите му.
/ следва /
Предвидливо беше наредил да монтират устроствайта преди пристигането на младите му колеги.
Много страст и нереално див секс. За миг извърна глава и обърна на екс поредната чаша с уиски. Запали скъпа пура и погледна с презрение монитора. Трудно беше да се отгатне какво точно мисли в момента. А мислите му рисуваха най-черния сценарий.
"Тя? Той? Мож би и двамата? Неееее, единият! Другия трябваше да живее с мисълта, с болката..." Някаква сатанинска усмивка изгря на лицето му.
Броеше на ум колко пари беше завъртял през годините. Пералните работеха безупречно, далаверите хиляди, а банковите сметки в Австрия и Швейцария набъбваха главоломно. В собствената си банка държеше само 5 милиона, но това бяха пари за семки по негова преценка.
Да, той беше БОГ. Защо тогава не се радваше на изградената империя? Защо еднодневните връзки не му носеха нищо. Празен поглед, празна душа. Болен от ревност, болен от амбиция.
И тогава реши. Загаси пурата с крак, директно на килима, въпреки че на масата стоеше непокътнат кристалния пепелник. После поля фаса с остатъка от съдържанието в бутилката и щракна със запалката. Миг колебание. Не. Щеше да остане до финала.
Искаше да види цялото представление, където някой щеше да плати с кръвта си, а другия да остане да се гърчи в мъка и сълзи.
- Майната им! - той натисна последователно два бутона и картината изчезна. Остана сам с мрака, който сега беше по-светъл от мислите му.
/ следва /
егати /съжалявам/ "светлите мисли". Ковчегът джоб няма. Там, няма да отнесем нищо, но тези хора очевидно не си дават сметка...
цитирайЗнаеш ли на какво ги учат? Учат ги да нямат сърца и души, че някой им завиждал за нещо си. За какво бе? За това, че са заобиколени от ЛИЦЕМЕРИ ли? Баси измислените, въздушни кули. А това е техния свят - блясък, лукс и много ФАЛШ. И когато нещо не става по техния начин са готови да РУШАТ, да УБИВАТ. Никой не е занесъл нищо там, на оня свят, но малцина го осъзнават.
Хубав ден!
цитирайХубав ден!
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.