Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
18.07.2014 10:13 - Любовни мълнии - 13
Автор: zabavnata Категория: Лични дневници   
Прочетен: 742 Коментари: 2 Гласове:
9



Хектор временно беше приютен от доктор Владимиров. Лора не искаше да остави кучето си в хотел за кучета, при напълно непознати хора. Единственият човек на когото можеше да повери своя любимец беше именно доктора. Остави достатъчно количество храна и 600 лева за услугата.
Така всяка сутрин и всяка вечер Владимиров разхождаше любимеца на Лора. Не смееше да го пусне от каишката, но сутрин си имаха своя ритуал. Владимиров пиеше кафето си на едно и също място и завързваше Хектор за металния парапет на стълбите, които отвеждаха посетителите до кокетна тераса с много цветя и зеленина. Уникално място!
Една сутрин до масата му се приближи изискан господин на преклонна възраст. Обувките му спокойно можеха да се използват за огледало, лъснати до блясък.
- Може ли да използвам свободното място? - попита тихо той.
Владимиров без друго живееше доста затворено и прие поканата.
- Заповядайте!
Няколко минути преминаха в неловко мълчание.
Лазаров даде знак на сервитьорката и си поръча голямо Джони и чаша сода.
Владимиров повдигна учудено вежди. 8 часа сутринта. Самият той пиеше кафе с бита сметана и две лъжички захар.
- Имате прекрасен любимец! - подхвана разговора възрастния господин.
- О, това ли? - усмихна се Владимиров - Не е мой, за съжаление. Той е мой пациент, а стопанката му е командирована някъде.
Владимиров усети ускорен пулс. Не е възможно. Абсурд!
- Как се казва?
- О, Хектор!
Владимиров отпи по-голяма глътка.
- Не, имах превид стопанката.
Владимиров се замисли. Защо този човек разпитваше толкова. От друга страна явно не беше крадец, а пък и добре облечен, възпитан.
- Познавате ли я? Мисля, че работи в някаква банка. Лора е страхотно слънчице.
Владимиров се облегна назад. Усети почти физическа болка в гърдите си, сякаш не можеше да поеме въздух.
- Работим за един и същи човек, в една банка, но в различни отдели.- кратко отвърна Лазаров.
В главата му вече се оформяше съвсем ясно кошмарен план, но му беше нужна помощта на този ветринар. Глътка сода. Изпи питието на екс и си взе довиждане с лекаря.
Забърза към паркирания наблизо мерцедес.
Владимиров го изгледа учудено. Кой беше този човек? Защо седна на масата му? Каква беше връзката с Лора, с Хектор? Безброй въпроси, които само го объркваха. Дали да не звънне на Лора? Не. Бързо отхвърли тази мисъл като абсурдна. Какво щеше да и каже. "Седях на една маса с един твой колега на когото дори не знам името."
А на 150 километра от това прекрасно място в една затънтена провинция Лора летеше на крилете на любовта. Договорите напредваха бавно, но емоциите я правеха неимоверно щастлива. Пламен също беше щастлив, но някакво лошо предчувствие не му даваше мира.
"Сигурно е от мястото. Тук е толкова скучно и сиво, че повече няма на къде. Добре, че съм с Лора, а не с някай тъп сухар от отдела."
/ следва /




Гласувай:
9



Следващ постинг
Предишен постинг

1. makont - Анич, ако и посегне на кучето,
18.07.2014 22:03
собственоръчно му извивам врата. Ей, знаят как да те наранят, като ти посегнат на любимото същество. Моля те, не го позволявай. Прегръщам те!
цитирай
2. zabavnata - Привет, Мая!
19.07.2014 02:44
Няма, обещавам. Въпреки, че съм чувала за подобен род предупреждения. Могат да ти застрeлят кучето например. Един вид "Виж какво ще ти се случи, ако не слушаш!"
По-силни ли ги прави това, а? Не мисля.
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: zabavnata
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1938348
Постинги: 1615
Коментари: 6834
Гласове: 16770
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031