Самотата е с вкус на пелин
и тежи, проклетията стара.
Тя избивала клина с клин,
а избягала, друг навестява.

Самотата ефирна и сладка
в плен е взела самотни души.
Но се моля, дано да е кратка,
че остане ли, силно боли.

Самотата вечеря на свещи
в най-изискан и скъп ресторант.
Да изтръгнеш сърцето и с клещи?
О, за туй се изисква талант!

Самотата усмихва се мило
и примамва с ефирни ръце.
Не поглеждай в очите и, мило!
Тя жестока е! Няма сърце.

Щом пристъпи към нея ЛЮБОВ
тя се гърчи в агония дива.
Самотата е винаги ЗОВ.
Нежелана, а толкоз красива!

Добре си я описала...

Познавам я добре, възможно е дори да сме приятелки.;)
Но ти не я допускай до себе си!!!
Лека нощ и прекрасни сънища!:)