Аз обичам снега. Да вали!
Нека стане пак приказка бяла.
Край камината огън гори,
но на вън е разкошно, признавам.

И усмиваката леко ме връща
през годините нявка, когато
снежен бой се завихряше всъщност
между мене и лудия батко.

Снежни бузи и мокри до кости
опищявахме с весела глъчка.
Той сега... Рядко идва на гости.
Все зает е и много намръщен.

Но говориме много, по скайпа,
телефони, фейсбук и туитър.
Жива връзка, но нещо се скапа.
Тази техника май ще наритам!

Плисвам огън в камината. Топло!
Няма въздух и нещо ... не дишам.
А снежинка ми мокри окото,
замъглява и нищо не виждам.

Снегът е жива топлина. Усмивки и дано завали най-после.

Е, а дано. Време му е вече. А Коледа без сняг не я признавам.:)