Всяка прилика с действителни лица и събития е случайна. 

Знаеше, че и се готви капан. Беше решила да играе до край, каквото и да и струва, дори живота, бъдещето или това на децата и. Изпитваше панически страх от това, което предстои, но нямаше избор. Струваше и се, че гледа филм, после върви през тъмен тунел, без да знае дали има изход, защото нямаше мъждукаща светлина. Повтаряше си, че е силна. Всъщност силата се криеше в нейната слабост и уязвимост. Губеше битки, но винаги печелеше войната. 
Мая се сепна от телефонния звън. Беше той. Гледаше втренчено дисплея, като хипнотизирана, но не искаше да вдига. Най-сетне набра смелост и с нервно движение сграбчи слушалката:
- Ало...- прозвуча някак сухо и стегнато.
- Здравей, коте, как си?
Мая се поколеба за миг, а после ведро изчурулика:
- Добре съм. Ти?
Той се изкашля и снижи тон. 
- Сега не мога да говоря. До после!
/ следва /