На слънчева полянка маргаритка
с любов улавя детски, весел глъч.
Да я докосне слънцето поиска -
изпрати и най-светлия си лъч.

Погалена от топлото, с усмивка
разгърна маргаритката листа.
Смутен от нея Слънчо я попита
дали ще стане негова жена.

Не го дочу, защото силен вятър
от злоба засумтя и я преви.
Безпомощен, далечния приятел
зарони мокри, бисерни сълзи.

А вятъра фучеше напористо,
обрули и последните листа,
пречупи и стъблото и я блъсна
изтръгната до корен в калта. 

Какво се случи после ли? Ще кажа.
Осея се поляната с цветя -
красиви маргаритки пак се раждат
и там играят нашите деца.

Хубав алегоричен текст си написала - за силата на красотата.
Харесвам стила ти...

Благодаря. Животът като цвете, нещо красиво, което трябва да се пази.
Лека вечер!