Всеки ден преминавам през нея - 
по пътечка в софийски квартал.
Пет минути в които умея
да отпия от мъдър граал.

В прахта се търкаля спринцовка.
Наркоман се е бол преди мен.
Куче влачи протрита пантовка,
а пък слънцето прави ми тен.

Даже кръст потрошен се полюшва.
Лобно място на мъж чернокос.
Твърде пусто и аз се заслушвам - 
дрезгав глас, но на черния кос.

Онзи ден по пътечката моя
от далече хвърчило съзрях.
Две деца нарушиха покоя
на квартала. Потичах с тях.

Всеки ден е различно, но зная,
тайни пази пътечката тук.
Извървиш ли я цяла на края
красотата се смесва с боклук.

Някой хвърлил кутия от бира,
друг захвърлил ненужния фас.
А граала побира, побира....
Как събира в едно тоз контраст? 

ПП - Вдъхновено от истинска история. Пътечката съществува и се намира в кв. "Люлин", между "Силвър център" и спортната зала.