Патрик пристигна на летището с малък спортен сак. Беше планирал да остане в София само три дни. Не го интересуваха исторически забележителности, нито делови обяди. Долетя специално заради Елена, млада и много талантлива художничка. Запознаха се в Париж, последва кратка кореспонденция в социалните мрежи и един ден Патрик се събуди с мисълта, че това нежно създание от Източна Европа осмисля и запълва всеки един негов ден. Трудно му беше да си го признае, но да - беше влюбен.
   Елена шофираше неразумно спортния си автомобил, който вероятно беше на повече от 15 години. Патрик се любуваше на вятъра, който разрошваше дългите руси къдрици. Чувстваше се като омагьосан, сякаш беше в друго измерение, някъде в миналото. Усмихна се на предложението на своята приятелка да и гостува в една таванска стаичка намираща се на ул. "Граф Игнатиев" вместо да си наеме апартамент в някой четиризвезден хотел. А и в крайна сметка тези звезди можеха да му предложат само един студен лукс, нищо повече. Тук беше заради Елена. " Не е важно къде си, а с кого си." - Патрик се усмихна. 
Изкачиха петте етажа пешком по широко и много прашно стълбище. "Сигурно чистачката е напуснала." -помисли си Патрик. 
Елена отключи жилището и се откри една просторна стая, малък, тесен коридор, който водеше до общо помещение служещо за баня и тоалетна. Стаята имаше функции на спално помещение, ателие, кухня и гостна едновременно. 
Елена извади от гардероба чисти кърпи и ги остави на леглото посочвайки банята. Само спомена, че ще отскочи на бързо до някакъв пазар и докато се опомни момичето беше изчезнало. 
Разтърка очите си. Видение! Нереално беше. Усмихна се, защото предвкусваше приключение и три забележителни дни в София. Погледът му се спря на статива.
Повдигна платното, което покриваше картината и ... Видя себе си! Графика. Безупречна. Но как е възможно да улови чертите, умората в очите ... И защо е нарисувала негов портрет, а не някой пейзаж. Чувстваше се леко объркан, едва ли не като крадец, който е влязъл с взлом в чуждо жилище. Взе една кърпа и отиде към банята. По-скоро това беше подобие на баня - боядисани стени в тъмнозелено, придаващи мрачен вид, изкривен и пораждясал душ, който прикапва... Стана му тъжно. Как живееше това нежно цвете в този мрачен ад?  
                      / следва /

Очаквам с нетърпение продължението!
Браво!
Това със статива и портрета е чудесна идея.
П и е р

съдържащо и загатващо за хиляди,безброй вариации...
чете се леко,на един дъх-очаквам с невероятен интерес продължението.
Поздрави,Ани!
От това може да се получи цял роман-всичко е в твоите ръце,в случая фантазия! :)

pvdaskalov - Мисля да го шокирам малко. То за това си е мат в три хода!
hloris - Така е. България има уникална природа и прекрасни хора, но и някои не до там уредени неща. Кое ли би шокирало един чужденец?