Обърнах гръб на всичко що обичам.
Затрупах с лед пламтящото сърце.
На восъчните кукли ще приличам.
Не питайте - "Защо?" Или: "Къде?"

За изборите плащах твърде скъпо
и сълзите се плисваха като река.
Но мисля, че е демоде и тъпо
човек да бъда. Кукла ще умра.

Изтръгнах чувствата. Чудесно!
И мислите изхвърлих в онзи кош.
Оказа се тъй простичко и лесно
робот да бъда, при това не лош.

Единствено се плаша да не върна
емоции и чувства в туй сърце,
което със ръцете си изтръгнах
и казах си: "Така е по-добре!"

Човешкото изчезва безвъзвратно.
Робуваме на вещи и пари.
Робот да бъдеш всъщност е приятно.
Не те раняват и не те боли.

Понякога обаче в тъмнината
издайническа капка ще блести
в окото ми и може би сълзата 
човешкото ще върне. А дали? 

                                07,07,2016г.

почти по хамлетовски...
може би това е единствения възможен вариант човек да
оцелее и да се съхрани в нашето "лудо" време,
въпреки,че не ми харесва,но нима имаме избор?! :)

И на мен не ми харесва. Може би това е вариант да се съхраним, но на каква цена? Това не е живот, а по-скоро жалко съществуване.
Поздрави!