/продължение/

Патрик беше уморен не толкова от полета, колкото от насъбралите се емоции. Отпусна се небрежно на леглото загледан замечтано в тавана. Неусетно беше заспал.
Елена се прибра и отвори шумно вратата, но дори и това не успя да събуди нейния приятел. Побутна го лекичко, но и това не подейства. 
"Ясно, ще спи гладен!"-помисли си момичето. После се замисли дали не трябва да свали ризата и дънките и да провери в куфара му за пижама. Отхвърли идеята като крайно неприемлива. Не можеше просто ей така да рови в чужди вещи. А пък в разюздания хаос на таванското помещение нямаше никакви мъжки дрехи, нито пижами, нито панталонки или тениски. 
- Уф, лека нощ Патрик! - инстинктът беше по-силен от нея. Последва кратка целувка. После тя се отдръпна засрамена от постъпката си. Подложи му удобна възглавница и го зави с меко морскосиньо одеало. Отдалечи се от него. Светлината на залязващото слънце хвърляше мистериозни светлосенки. А каква усмивка! Това беше първото, което забеляза в него. Дори очите му се смееха, образувайки красив ореол от ситни бръчици. 
Повдигна платното, грабна молив от близката кутия и с бързи, добре премерени движения започна да твори по листа. Поглеждаше за кратко към спящия Патрик и после дълго се взираше в листа. Понякога се мръщеше на резултата, взимаше гума и после пак. Най-накрая, след час и половина борба за съвършенство тя се усмихна и прегърна картината. Целуна нарисувания образ и след това затанцува из стаята дирижирайки с молива. После и дойде още по-щура идея. Застана пред огледалото, завъртя дългите руси къдрици на обикновен кок и вместо шноли прикова същия с пъстроцветни моливи. 
"Уф, липсва ми само кимоно и ще заприличам на японка."
Сготви прекрасни спагети, но не и се ядеше самичка. Мина през банята за дежурния вечерен душ, облече пижамата си на миньони и се сгуши до Патрик под одеалото. Вдишваше аромата на "Davidoff" и заби носле в рамото му. 
Патрик се събуди към 2 часа през нощта. Беше свикнал да спи сам и да движи свободно крайниците си. Този път усещането беше, че е в капан. Най-прекрасното същество на света се беше сгушило до него. Лунната светлина почти мистериозно очертаваше нежния силует. Патрик се засмя на странната прическа. "С тези моливи можеше да ми извади някое око, но... " целуна я нежно и я притисна до себе си. Страхуваше се да мръдне дори, за да не я събуди. 
Най-прекрасното събуждане за Елена. Табличка с прясно направено, ароматно кафе, кроасан с масло и червена роза. 
Дали пък не сънува? Не искаше да се събужда. Патрик се появи по анцунг и маратонки. Беше тичал някъде наблизо и вероятно пътьом беше купил закуските и розата. 
Погледна към статива.
- Този е по-красив от мен! Определено.
Ели не намираше думи с които да му възрази, само мърдаше пръст  заканително и хвърли възглавницата по него.
Той се разсмя. Ама тя наистина беше едно чудесно хлапе, 25 годишно при това. Обожаваше я. 
- Хайде, скъпа. Така ли посрещата гостите си в България? Добре, че нямаш саксии под ръка, иначе застрахователите няма да останат много доволни. Имам солидна застраховка. 
Ели стана с нежелание. Той беше прав. Тя трябваше да му приготви закуска, а не обратното. 
След час вече пътуваха към село Крушуна. Щяха да прекарат един ден сред водопадите. 

/ следва /