Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
25.07.2016 16:53 - Убиец
Автор: zabavnata Категория: Лични дневници   
Прочетен: 693 Коментари: 2 Гласове:
3

Последна промяна: 25.07.2016 17:16

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 Аз съм наемен убиец. Започнах този бизнес, когато бях на 19. Извоювах си име на професионалист , човек, който никога не оставя нещата половинчато. 
Вече съм улегнал мъж, над петдесетте. Работя винаги сам. Имал съм бизнессрещи с депутати, реститути, безнесмени и бизнесдами, психопати, всякакви. Клиенти са онези, дето ги виждам само по два пъти, веднъж на снимка и веднъж по време на акция. После никой не чува нищо за тях или пълнят новинарските сайтове за кратко, преди да  отпътуват душите им към отвъдното. 
Срещу мен стои почти дете, красива девойка на около 23 - 25 години. Дългата и кестенява коса се спуска  до раменете. Вторачва огромните си сини очи в мен и пита:
- Колко?
- Колко какво? - правя се на шматка, за да видя до къде ще стигне. Може и да е ченге под прикритие, знам ли. Напоследък е много трудно в бизнеса, просто не знаеш кой кой е.
- Стандартно убийство, с контролен изстрел в главата. - Малката ме поглежда хладнокръвно все едно дискутираме намалени чехли в мола.
- Шейсет хиляди, госпожичке. - има нещо в това момиче, което ме забавлява и усещам как ситни бръчици опасват околоочния ми контур. Макар и да се напрягам да бъда сериозен и делови ме напушва смях.
- Много са. Плюс това жертвата ще бъде на удобно за теб място, без свидетели. Ще се погрижа за всичко. 15 хиляди стигат ли?
- Ти луда ли си?- надигам се нервно от стола на който седя. Омитай се! Стигат, но да лежа докато изгния в софийския. А аз съм бил вече в университета, знам как е. 
- О, и ти ли? Аз уча психология.
Тъпачка. Мисли си, че съм бил студент. Затворът на жаргон се нарича "университет".
Не се усещам как стигам до нея и я хващам за лакътя.
- Казах ти вече, вън!
Тя изпищява.
- Е, какво ще ме убиеш ли?- настанява се още по-удобно. Още по-добре. Нали за това съм тук. Не е ли редно първо да платя? 
Уффф... Тази е за в лудницата! От всички наемни убийци на света точно мен ли избра?! Днес не ми е ден явно. 
- Утре ще е. Трябва да уредя нещата и с погребалната агенция. Искам да е красиво, да няма много кръв. И внимавай да не сбъркаш, че ако не ме довършиш ще те намеря и не те чака нищо добро.
Хлапачката ми харесва. Първо ме наема да я убия, а после ме заплашва. Тя знае ли, че аз съм ЕКЗЕКУТОРА, човека по чиито пети крачи цялото министерство на вътрешните работи, отдел убийства, наркотици, ГДБОП и прочие...И става цирк, защото аз работя САМ, а това автоматично отсвирва бопаджийте, не съм организирал никой, а пък и трудно могат да докажат вината ми. Кой би посмял да свидетества против мен?
Мисля си дали да не я набия, да и взема чантата и да пусна да си живее. Това ще е най-големия подарък, който някога е получавала. За миг се отплеснах, а то какво стана. Малката циври и се свлича в краката ми умоляващо. 
- Не ме оставяй! Моля те, не ме оставяй! Искам да умра, но ме е страх да го направя. Ти можеш! Ти не си се дънил никога. Ще ти дам и шейсет хиляди, само го направи. Тя бърка в чантичката си и вади зареден пистолет. Миг объркване. Оръжие срещу мен би и струвало живота. Тя  отваря дланите ми и го поставя решително.
- Натисни проклетия спусък! Със заличени номера е, купих го на черно. Казах ти, че съм се погрижила за всичко. Има и заглушител. В чантата има достатъчно пари, за да живееш живота си и да купиш цялата съдебна система, ако е необходимо. Поглеждам на око пачките по 100. Е, няма да стигнат, но ... Доволно! 
- Чакай, малката! Да не репетираш сцена от НАТФИЗ?
Малката скача като дива пантера и грабва пистолета. Не, не мога да и го позволя. Извивам ръката и и произвеждаме няколко изстрела във въздуха. ПОсле усещам нещо топло в бедрото си. Браво, бе! Прострелях се, заради тази. 
- Ей, мърло! -ошамарвам я. - Осъзнай се какво правиш. - вече съм почти сигурен, че ще я черпя едно убийство, ако продължава така.
Тя скимти и хлипайки ме пита:
- Боли ли те? Аз съм виновна!
- Не повече отколкото теб ще те заболи след малко. 
Вече съм броил не до 10, а до сто.
Бам! Убих я. Винаги съм точен. Целнах я точно между очите. Сега ще ми изцапа килима, който купих от Иран. 
Бъркам в чантичката. Пачки, пачки, пачки... Документите и. Сърцето ми спира! Презимето и фамилията. Моите. Продължавам трескаво да търся нещо, хвърляйки пачките върху все още топлата кръв. Снимка на майка и. Как не се сетих? Моята голяма любов от времето преди да стана убиец. Убих дъщеря си, собственоръчно. 
Ридая. Дълго и безутешно. Виждали ли сте убиец да плаче? Ето, вижте! Не ми стига въздух. Искам на вън. Не, не мога да я оставя така. Прегръщам момиченцето си.
- Малката, какво направих? - ръцете ми са изцапани с кръв. Моята собствена кръв. Не искам да живея. Натискам спусъка срещу слепоочито си. Засечка. Чувам викове:
- На земята! Да виждам ръцете! Ръцете горе! - сякаш е някакво евтино криминале. 
Някакъв младок ми щраква белезниците зад гърба и ме сритва.
- Шефе, ето го най-после. Жив!
Смея се неистово. Каква ирония. Та аз съм по-мъртъв от всеки друг. Умрях в мига в който разбрах, че съм убил дъщеря си.







Гласувай:
3



Следващ постинг
Предишен постинг

1. aip55 - Браво!
25.07.2016 19:03
Не знам дали си разбрала, но това е класика...
Поздравления!
цитирай
2. zabavnata - aip55
25.07.2016 19:11
Благодаря. Отдавна не ми дава мира тази идея, но ето, днес го написах. Исках да видя, да извадя човешкото от един професионален убиец. Мисля, че добре се получи.
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: zabavnata
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1937960
Постинги: 1615
Коментари: 6834
Гласове: 16770
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031