Навя септември еротичен прах.
Косите ми от слънцето сивеят.
А мислите готови пак за грях
не кротнаха, щуреят ли, щуреят.

След топло лято, шум и веселба
е време да заръси дъжд в косите.
Приятел ми е. С него под ръка
поглеждаме се влюбено в очите.

За този дъжд отдавна си мечтах.
Очакван, топъл, някак по-различен.
Дойде внезапно. В него аз видях
добро начало. Просто го обичам.

И той ми се усмихва. За това
намигам закачливо с целувка.
Не ще изпусна никога мига
на мократа и чакана милувка.

Септември с ветровете си фучи.
Ревниво сипе капките дъждовни.
Дъждът обичам. С него сме на "ти".
Предишните закачки също помни.

И шляпаме си в локвите със смях.
Тук капките забързани се стичат.
А хората ни сочат. Смъртен грях!
След дъжд - ДЪГА, която те обичат.

е хубаво...!

Благодаря. :)