Разкажи ми за новия ден,
за зората, която изгрява.
А по залез присядай до мен,
на зелената, росна морава.

Ще ни топлят кармични звезди,
ще ни пеят щурците приспивно.
Хоризонти достигам, а ти
ме прегърщаш така закачливо.

Уморени, дори да мълчим
се поглеждаме жадно в очите.
Двама в огън от обич горим
до безкрайност, почти до звездите.

Шепа прах от луната - за нас.
Като в приказка нещо се случва.
Не купуваме ден или час.
Цяла вечност за нас съществува.

Прекрасно е, Ани!
Аз така посрещам изгрева на селската чешма, в най-горната част на селото, нависоко, а отсреща се усмихва планината :)
Поздрави!

Чудесно изразено!

Да се слееш с природата е нещо уникално. Тя обича тези, които я обичат. Поздрави, смело момиче! :)

Предадени усещания в нещо драснато в движение. Поздрави!:)