Не разрушавай тихите копнежи
и вярата ми в утрешния ден,
че само любовта разтапя снежни
и ледени епохи ден след ден.

Не се оглеждай с чашата ми с вино.
Не ми разваляй хубавия ден.
Ще щракна с пръсти. Просто ще те имам...
Искра греховна тлее нейде в мен.

Намигаш пак и гледаш закачливо
зад рамото ми, в онзи хоризонт.
Отпий ме бавно, като старо вино.
И мислите развинтвай като болт.

Съдбовна среща. Светиш, Казанова.
Страхувам се, че виждам в теб това,
че влюбен си отново, и отново
в поредната изгряваща звезда.

Ледът ли мокри бузите, челото?
Страстта ли те погуби ми кажи.
Животът кратък, а пък колелото
завърта се в поредица лъжи.

Любов стихия. Просто ни помита.
Готови ли сме днес за таз любов?
Безумие, но с нея всеки свиква
и пазим я в сърцето чак до гроб.