Безлюдно е. Проливен, адски дъжд.
Асфалтът е измит от прахоляка.
А в парка крачи силует на мъж
обгърнал свойте грижи в яката.

На този мрачен фон един букет
тъй цветен и красив сред сивотата.
Възможно е да бърза за банкет
или към в къщи. Празник на жената.

Чадър, букет, дъждовни капки
и твърде тихо, град голям.
Следа от неговите стъпки
за ден поне оставя знам.

А може би ще дойде време
градинки цветни да сади
за своята прекрасна майка,
жена, любима, дъщери.

Честит Празник, Ани!
Всяка жена е цвете!
Много трогателен стих!

Е, да. Аз например съм кактус. Ха-ха-ха....
Весел празник, миличка!;)

Вече имаш кактус при мен, много симпатичен, при това с розово цветче...:)

О, супер! Сега съм на вълна градинка. Копая си една пред блока и си садя цветя. Много обичам живи, свежи и ухаещи цветя.
Лека вечер, миличка!