И ето, че отново застудя.
Замряха песните на птици.
Настана студ в моята душа,
а исках лято. Все към него тичам.

Забързаните капки на дъжда,
примесени със снежни песъчинки
потъват в мократа земя.
Това е всичко, уж което виждам.

Безлюдно, неприветливо и дъжд.
Такава е прогнозата човешка.
И няма слънце в цъфналата ръж.
Надявах се да има просто грешка.