Тъжно е, Ани, не знам дали има оправия в държавата ни.
Дано децата ни са добре, дано успеят да останат....

Децата ни са добре. Теди си дойде да ни види, обиколи няколко възрожденски градчета, презареди батерийките и си замина. Тя намери своята родина в държава, където хората са фактор, законите се спазват и всички са сърдечни и усмихнати. Където и да са - да са ни живи и здрави!

Така е, Ани, Бог да ги пази!
И моята щерка иска да заминава, след като завърши гимназия...но тайно се надявам да остане.
Въпреки че наистина тук положението не е добре...

19 годишен купи АЕЦ, 25 годишен "Кремиковци", 20 годишна искаше дипломатическия клуб... А знаеш ли за колко случаи няма гласност? Ръка за ръка с тези безобразия виждам онези, които преравят контейнерите, нашите родители с 200 лева пенсии на месец, масова неграмотност и престъпност. Имах надежди, че нещо ще се оправи. Кога? Мина много време... Децата ни заминават отвратени от случващото се в държавата. Говорим си през вайбър. Исках, много исках да подредим тази държава, но за това трябва да има спец съд и силна прокуратура, закони, които да се спазват от всички. Равенство пред закона / дали? /
Лека вечер!

Аз също не мисля, че има оправия, поне на този етап...не знам какъв изход би могло да се намери, някакво чудо трябва да стане.
Лошото е, че ако и младите заминат, няма кой, просто няма кой да направи крачката напред.
Но си права, че при корумпирани закони, човек само би се измъчвал, дори да иска да остане и да се бори....

Писна ми и си наритах детето от тази територия.

хал съм. Самотни нощи, без деца, далече от тебе...
Сърцето кърви и не спира. Все съм мислено при тях.
Но няма как, ще се борим за доброто бъдеще на децата ни,
ще преглъщаме горчивият залък на самотата. Да ще го правим,
докато сме в движение и ще вярваме, че са добре.
Поглеждам мислено в стаята им и си говоря, все едно, че са
тук при мене, при родната таткова стряха. Боли, много боли....
Често чувам стонът на небето, но след това тишината е поразяваща!

Поздрави за написаното. Покланям се пред таланта ти!

Тя е бунтарка като майка си. И двете се ядосваме на примиренческото мислене насадено в българите от псевдородолюбци. Всички искаме една нормална среда в която да виреят нашите деца и внуци. Тук нещата са изостанали с десетки години спрямо останалия свят. Огромен проблем са корупцията и липсата на адекватни съдебни мерки спрямо виновните за националната катастрофа.
Ето защо детето ми ме подкрепя, когато казвам, че ПРАВОТО в БЪЛГАРИЯ е КРИВО.
Фактите го доказват.
Лек ден!

Ани, аз имах възможност да замина за чужбина, предлагаха ми работа, можех да изтегля и децата, макар че това би било трудно, баща им не е съгласен, а още не са пълнолетни.
Дъщеря ми иска да се установи в Англия, когато завърши, и после да ме изтегли и мен.
Аз сама не смея, честно казано, да се заселя на чуждо място.
Знам, че тук всичко е корумпирано и трудно се живее, и аз доста се натоварвам, най-малкото защото за усилията, които прилагам тук в работата си, на запад ще вземам 3 пъти повече. Денем и нощем бачкам и понякога в повече ми идва - вярно е, че тук не се цени трудът на хората ...но някак се привързах към дома си и мястото, на което живея - домошарче си падам.
Ще видим, как ще се развият нещата в бъдеще, децата растат...

Аз обичам България и за това избрах да остана. Но... Много неща ме отблъснаха и отвратиха. Наред с вещоманските изцепки на родния ни "елит" аз бях поразена от моралния и културния упадък на страната ни. Не възход и стабилност, а точно обратното. Редом с това се случи нещо в личния ни живот, което превърна слънчевите очила в любим аксесоар. Знаеш ли колко е хубаво, че можеш да скриеш очите си от хората и от света зад тях? Маркови, немаркови, все тая. Най-трудното решение - да изгониш детето си, да му посочиш пътя, там, далеч, сред чужди. Трудно е да се събереш просто цял от разпадащото се в теб, от болката. Но... Спасил си, ако не себе си, то поне детето си.
Успех на децата ти, на децата ни, защото това са децата на България, нашето настояще и бъдеще. Дано да живеят в един спокоен и хармоничен свят, където и да са по света.

И аз се моля за същото, Ани!
Хубаво е, че твоята дъщеря вече се е установила. На моите деца тепърва им предстои и Бог знае какво ни чака. Но да сме силни и ние, да подкрепяме децата, а и Бог да е с нас!
<3

О, да. Винаги трябва да усещат нашата любов и подкрепа, където и да са.
Пожелавам си един ден нашата България да им предложи същите, че даже и по-добри условия, да се върнат усмихнати и щастливи. Няма по-ценно от времето прекарано с любимите хора.