Не беше добър. Беше най-добрия. Работата му колкото сложна, толкова и игра, винаги по ръба на бръснача. Влизаше в роли и живееше със съдбите на своите герои. Агент 007, банкер, политик, клошар, хамалин, според зависи. Когато вдигнеше палец нагоре съдбите на хората стремглаво летяха по върха на стълбичка, но дори опит за лъжа се наказваше жестоко. Обърнат палец към земята... Намираха ги, неговите хора. За него работеше цяла армия от добре обучени убийци. Труповете не винаги се намираха. Някои отдавна бяха станали храна за рибите, други заровени на незнайни места.
      В паузата мужду поредната цигара той си наля още една чаша с водка, до горе. Искаше да забрави кой е. Самоличностите му нямаха край. Можеше да бъде всеки и документите му бяха автентични.
В швейцарските банки имаше милиони, а се беше заврял в една дупка от чиито таван се провисваха паяжини. Интуитивно усещаше, че в едно с властта и парите има не само послушни кученца, но и много врагове. Виждаше призраци в пощальона, в наркомана забиващ спринцовка във вените си, в приближаващите се сенки.
Обърна чашата си на екс. Нещо топло се разля по цялото му тяло.
- Майната ви! -каза го по скоро на себе си. Беше циник, но и човек на честта.
Стисна чашата толкова силно, че тя се счупи в дланта му, но нито едно стъкло не го поряза.
 А това дори не го озадачи. Знаеше, че съдбата го обича, така както знаеше, че той обича онази проклета жена. Защо му трябваше да се влюбва? Не, той не можеше да обича, не искаше да обича. Това би застрашило не само неговия, но и нейния живот. Нямаше право да и го причини.
А на вън валеше проливен дъжд. Нещо дребно и нищожно проплакваше в душата му, но той парира този рев с нова чаша, която  напълни с огнена течност.
Погледна през прозореца към небето и очите му се насълзиха. Можеше да си го позволи, защото беше сам.
/ следва /