Някъде там, по отсрещния склон
слънцето пали лъчите си сутрин.
Ведра усмивка, кафе на балкон.
Свежи емоции. Как ще ги купим?

Поглед отнесен, почти замечтан
гдето небето целува земята.
Свят от любов, построен и видян,
който с усмивки дарява лицата.

Птица се рее в простора ми син.
Облаче бяло намига ми нежно.
Чаша с кафе и късмет от любим
пак в еуфория днес ме повеждат.

Чист хоризонт, подредени мечти.
Ден като ден, а е толкоз специален.
Аз се оглеждам в твойте очи,
пристан спокоен. Обичам и вярвам!

Задъхан от обич и настроение стих!
Съпреживях чувството и благодаря!

Ани, прекрасно е!
И на мен Любимият ми носи кафето всяка сутрин в леглото, толкова е мило, уютно, любящо!
Когато пътува по работа и отсъства, си правя кафето сама, но не ми е вкусно!
А неговото всеки път е невероятно вкусно!

Поздрави за чудесното стихотворение, много ми хареса!

Така започва всяка моя сутрин. Обичам да гледам изгревите, а обикновено и стиховете ми се раждат с тях, както и с първото, сутрешно кафе.
Лека вечер!

Ето това потвърждава една моя теза, че не е важно къде си, а с кого си.
Поздрави слънчево момиче!:)