Избор. Стрес. Живот. Пари.
Всеки е в матрица явно.
Кръчми, пиене, жени
до последно. Много ясно!

Мисленето е товар
толкова ненужен вече.
Вместо в къщи, в онзи бар,
от проблемите далече.

В замъглените очи
плуват дракони отново.
Звярът в мен така ръмжи,
но загубих сякаш слово.

Майната на теб, на теб...
Пия пак поредна чаша.
Как горчи катранът в мед...
Никой да не ме закача!