Ще ме запомнят демоните в тебе –
с онази среща – в полутъмна стая.
Отдадени един на друг, обсебени... 
Мигът отлита, белези остават.

Не е възможно вече да се върна –
бях пламъче и бързо догорях.
А, щом излязох, вятър ме прегърна
и оттогава с него все вървя.

И търся моя пристан – да притихна.
Вълни прииждат, ронят ми брега...
Не се опитвай. Даже да ме стигнеш,
ще бъда само облак и тъга.

Много хубааво и емоционално,чувствам го близко до себе си!

Поласкана съм, че спряхте под моя стих и споделихте чувствата ми.
Светли и творчески дни! :)