До невъзможност мога да обичам,
извън пределите на човешкото сърце.
С най-нежни имена наричам
обичания мъж, дори момче.

Такава съм, но после си отивам,
подобно като полъх в лятна нощ.
Щастлива и с усмивка ще заспивам
когато грее месец в полунощ.

Ще те сънувам див и нежен,
добър и огнен, просто моя мъж.
И не стиха, а ти за мен си важен.
Сърцето ми е твое.Ето, дръж!

Посети www.immor7a1.blog.bg
Поздрави и хубав ден!!!

Лек ден и на теб! Благодаря ти, че се отби.
Погледнах в блога ти, но не мисля да се възползвам от идеята да залагам. Все пак може би сам ще стигнеш до извода, че парите дават много, но взимат много повече.
Поздрави!
Ани

Малей, как си подари сърцето! Ето, каза, дръж и му го даде :)))
Недей така, бе Ани, ще вземе да го вземе.

затова ми е невъзможно да усетя любовта ти?

"извън пределите на човешкото сърце"...
....то там няма нищо...
Нека твоето сърце побере цялата доброта и чистота!

Давам го, ама няма желаещи.:)))
Лек ден!
от мен

Ех, защо не съм момче, почти мъж. Тогава ще имам повече шансове от сега, мъж, направо дядо, а отново почти момче.

Обичай жена си, защото хората твърдят,че на кръшкачите бързо им растат рога.
Усмихнат ден, свалячо!:))

Любовта не се побира в граници. Тя прелива...Надявам се да го усетиш.
Много ЩАСТИЕ за теб!

полъха на любовта!:) Хубаво е!
Поздрави,Ани!

Ти си едно пораснало момче!
Поздрави!
С най-добри чувства:Ани

Много благодаря!
Аз искам да усещам тази позитивна енергия, която ни кара да греем от щастие!
Ех, дано!
Поздрави и гуш!:)

Браво, Ани! Стиховете ти са като детска игра, жизнени и истински:)))
С удоволствие чета:)

Такива трябва да са. Много си ги обичам!:)))
Благодаря! Целувки!