Тъй дълго чаках всичко да се случи,
че не дочаках края на това,
което след смъртта си в дар получих
на онзи свят, най-топлите слова.

Сълзите ти се стичат, падат тихо.
Почти в транс шептиш "Прости! Прости!"
Недей тъжи. Днес всичко е излишно.
Простила съм в сърцето си. Върви!

Проклета суета. Какво ти сторих?
Забравата е лек, не ще боли.
"Обичам те!"-от онзи свят повторих.
Потрепна плахо. Чул си го, нали?