Ще ми олекне ли, ако в убиец се превърна?
Ако дъха ти взема, просто с две ръце?
Дали ще мога времето да върна?
Ще се завърне ли погубено дете?

Ала не мога! Мъката огромна
с ръце ме стиска, просто ме души.
Смъртта се киска в ъгъла и злобна
чрез сълзите и болката теши.

Ръце протягам, а прегръщам въздух.
Пари и власт съзирам в бял халат.
Баща и мъж, а всъщност просто късам
сърцето си, раздиран съм от гняв.

Не ме съдете, ако утре стана
и аз убиец на убиец благ.
След тези двеста лева ми остана
тъга огромна, вместо детски смях.

Най-мъчно е, когато се прибирам.
В дома тъй пуст съзирам тишина.
Утехата в съпругата намирам,
в сина и близки, с мен са те сега.

Ръце протягам а прегръщам въздух,
пари и власт,съзирам в бял халат
................................................
..............................................
Много точно си го написала.Развълнувах се...
Мир на праха му..на детенцето..

Нали сме приели, че мъжете са силни, железни...Опитах се да видя, да надникна в техния свят. Мъката е огромна. По телевизията дадоха родителите...Майката плачеше неудържимо, а бащата сухо преглъщаше и мъката в очите му ме порази.
Нищо не може да компенсира загубата им!
Първото, което ми хрумна да напиша вчера по повод трагедията беше "Дано това НИКОГА повече не се случва! Една звездичка можеше да бъде спасена!". И това "МОЖЕШЕ" ме изпълва с ярост. Защото непоправимото вече се е случило. Видях снимката на детето. Такова слънчице...

макар че тези сълзи нищо не могат да върнат-необратим процес..
А мъжете вътрешно плачат..сърцата им плачат...
Толкова е тъжно..

Виж, понякога е по-добре и те да дават воля на сълзите си. В такъв момент най-доброто лекарство е някой просто да ги прегърне и да помълчи.
Ако физически се нараниш раната някак си ще зарасне, а душевната остава. С времето се притъпява, но в определени моменти става силна и режеща.

!!!!!! Разтърсва!!!!!!!

Да. Дано разтърси тези, които трябва, ако не то ние ще го направим, нали?;)