Непознат и измръзнал доволно
обикаляш пред службата нейна.
Все се взираш и става ти болно,
а дори пък и слънце не грейва.

Посиняваш от студ, а надежда,
че ще зърнеш очите любими
те държи от зори в напрежение...
Те са топли, тъй нежни и сини.

Подминават те хора, не, сенки.
Все очакваш, а тя не пристига.
А сърцето ти в шипки и дренки
се раздира...пак въздух не стига!

Любопитен, страдалчески поглед
те измерва за миг и разбираш,
че това е тя...Време е. Тръгваш,
по-далече от нея. Не спираш.

нищо че е в мъжки род. Хубава вечер =)

Супер! Тц, тц, тц....Ревност ли е или какво?!:))