Не ти ли казах колко много искам
да бъдеш тук, реален и раним?!
Щом вятъра в шепите си стискам,
то днес е ясно,няма те, любим.

И нищо няма смисъл.Ветровете
пилеят мисли, дух, сърце.
Вземете всичко, само ми върнете
създателя на мойте синове.

Безбожно и с почуда ме поглеждат
най-лудите, смирени и добри.
Не стига въздух. Пъзели подреждат
и аз до тях, невидими стени.