Помолих те да не четеш.
Не стих, ами портрет рисувам.
"Не струва!" - просто ще речеш.
Реалност или сън сънувам?

Изглежда жадно ме изпи.
Картината по мен се свлече.
Сълза с ръкава ли изтри?
Не се предавай! Хей, човече...

Боите с болка прекроих
и краски сложих, но в нюанси.
Защо тъй късно те открих?
Сега съм тук." Така ли? Здрасти!"

Картината я купи друг.
Сто копия ще нарисувам.
Портрет за теб.А аз съм тук.
Подай ръка. Съвсем сънувам...

'Помолих те да не четеш.
Не стих, ами портрет рисувам.'
Това ми е любимата част.

Blagodarq.

"Защо тъй късно те открих........картината я купи друг"-случват се и такива неща

Защо ми е картина с небе, когато цялото небе е мое и аз рисувам с поглед по него.:))))))))))))))))))))
Лек ден!;)

Хубаво е!
Поздрави!

Позволи ми да не се съглася с теб. Всеки път като чета стиховете си им намирам по някой и друг кусур.:))))))))))
Лек ден ! :)

съвършени.

Успешен ден, мила!:)