Ръцете ти са чужди и далечни,
а погледът отвеян, празен, пуст.
Изричаш думи по калъп, в речи,
научил си ги даже наизуст.

Не стига ли да кажеш: "Бях до тука!" ?
Не търся обяснения "ЗАЩО?".
Където и да бъдеш: Ха, наслука!
Взаимно и красиво е ... Било.

Щом утре те прореже болка дива
и пак потърсиш нежност, топлина
върни се в своя сън. Там самодива
ще бди над теб с невидими крила.