Стрехичките прикапват, лед топи се,
а слънцето сърдечно се усмихва.
Най-тъжно е щом чуеш зов "Върни се!"
към любовта, която си отива.

Обидена, окаляна и няма
с достойнство е потеглила, далече.
Усетила поредната измама
товар ненужен. Не издържа вече.

Косите и са с топъл, меден блясък,
очите - езера, дори и тъжни.
Над нея гарван пак кръжи с крясък,
но даже той не може да я върне!

Погледни кокичето и му се усмихни.
Ще помогне...малко.

Eokd /fpd fj 6ijfjrkud=